Васил Левски расте в будна и трудолюбива среда, в изключително здраво и патриотично семейство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът проф. Пламен Павлов във връзка с 179 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

По думите му Левски велика личност, олицетворение на България, човек, за когото неговите съвременници наричали избавителя, спасителя и освободителя на страната ни. Историкът разказа за детските и младежки години на революционера.

„Васил Левски израства в семейство, което можем да причислим към средната класа. Много повече се знае за рода на майка му Гина Иванова, свидетелствата са повече. За рода на неговия баща Иван Кунчев се знае по-малко”, заяви проф. Павлов. „Те произлизат от днешното село Отец Паисиево, в Старозагорска област. Това е село, което е с войнишко население по време на турското робство. В рода на Левски има няколко знаменити предшественици, които са били хайдути”, обясни той. По думите му Левски не е от случаен род.

„Свързван е предимно със средната, предприемаческата класа. Неговият баща – Иван Кунчев, макар че е занаятчия, е спомоществовател на книги. Освен това е личен приятел на Райно Попович – един от най-знаменитите български учители през Възраждането, при когото Апостола учил църковно пеене като частен ученик”, поясни историкът. По думите му Левски расте в будна и трудолюбива среда, в изключително здраво и патриотично семейство.

„Лайтмотивът на майка му е да образова децата си. Семейството има проблеми – Иван Кунчев се разболява, ослепява и умира много млад. Левски още от дете остава сирак. Най-близките му родственици са неговата сестра Яна и братята им Христо и Петър”, добави проф. Павлов.

„Яна е била по-голяма, тя е опора и за него и за семейството като цяло. Едни от най-верните му хора са и негови приятели от Карлово, които не бива да бъдат забравяни”, посочи историкът. По думите му с брат му Христо са заедно във Втората българска легия, макар че родственикът му заради разболяване не може да участва. „Той умира като хъш в Букурещ от туберколоза.

Другият му брат – Петър, е участник в Ботевата чета, след това и в българското опълчение. След Освобождението умира от лошото си здраве следствие на този бурен живот”, допълни проф. Павлов.