Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Завършил Техническия университет - София. От 2007 г. е член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, От 2008 г. е член на борда на директорите на “Американска търговска камара”. През 2009 г. става министър на регионалното развитие и благоустройството в първия кабинет “Борисов”. На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на България. Владее немски и английски език

Няма да създавам партия, няма да влизам в друга, продължавам в политиката за европейско бъдеще на България

- Г-н Плевнелиев, каква е българската позиция по бъдещето на ЕС?

- България не желаеше и никога не е искала Обединеното кралство да напусне. Ние се отнасяме с огромно уважение към избора на хората. Великобритания е и ще остане стратегически важна за всички нас. Ценим тяхната система на представителна и пряка демокрация.

Моето послание, което споделих с президентите на Франция и на Германия, е, че ние сме семейство. Ако има развод, нека да го направим възможно най-цивилизовано. Нека направим целия процес по отделяне на Обединеното кралство по европейски, което ще рече коректно и по правилата. Така ще покажем своя респект и уважение един към друг. И можем да се надяваме, че някой ден те пак ще се върнат в семейството, защото това е семейство на споделените ценности.

- Какво разбрахте от разговорите с вашите колеги, референдумът окончателен ли е? Има много спекулации как той няма да бъде приложен.

- Най-големият проблем е в неяснотата, в невземането на решения. Когато е трудно и тежко, трябва да се вземат решения. Не бива проблемите да се отлагат за следващото правителство или поколение, какъвто беше случаят с много кризи. Не бива политиците да се ограничават само с декларативни фрази, те трябва да се обърнат към същината на проблема, да дават решение.

Отлагането на проблема не е част от решението - то го задълбочава.

Сега не е времето, когато Европа трябва да излъчва нестабилност и неяснота. Моят апел е: нека да приключим с неяснотата. Тя не е добър съветник. След като се каза А, трябва да се каже и Б. Разбира се, винаги има легитимни варианти за отваряне на вратата в едната или в другата посока. Минаваме през турбулентни времена. Сега е важно да не ни достигне най-голямата криза - моралната. ЕС да се разцепи, да се раздели. Всеки да си гледа тяснопартийния интерес. Сега е време, в което трябва да бъдем единни и на висотата на очакванията на гражданите. Великобритания осъмна силно разделена, както никога досега. Политиците не бива да допускат това.

- Как гледате на общия френско-германски проект за супердържава? По-силна интеграция чрез отказ от още суверенитет - задължително въвеждане на евро и общо опазване на границите?

- Много се спекулира по тази тема и аз апелирам чрез отговорна медия като “24 часа” да не се впускаме в сензации и да не търсим лесните отговори в труден момент, защото такива няма. Търпението е най-добрият съветник. Ценностите са това, върху което можем да стъпим. Много планове ще се изпишат, много мнения ще се изкажат. Обективната истина е следната: Преди почти 70 години 6 държави се обединиха след руините на Втората световна война. Те търсеха решение за траен мир в Европа. ЕС тогава беше от 6, днес са 28. ЕС показа своята интеграционна сила. Дава решение на въпроси, които нито една от държавите сама по себе си не е успяла в продължение на векове да реши. ЕС е проект за мир и донесе мир в Европа. Същевременно си даваме сметка, че тази интеграция, която започна, е стартирана от бащите на ЕС не като идея за свръхдържава и не като идея, при която националната държава ще изгуби своята идентичност. За мен ЕС е мост към бъдещето, но всеки мост има своите много на брой колони и няма как да градиш само някои от тях. Трябва да изградиш всичките, за да минеш по този мост към бъдещето. ЕС трябва да продължи да има по-ефективна външна и отбранителна политика, защото в момента нямаме такава. Трябва да продължи да изгражда общия пазар, защото той все още не е завършен. Да продължи да изгражда общ цифров пазар, защото всички имаме интерес от това. ЕС трябва да продължи да изгражда своя енергиен съюз. Като убеден европеец ще продължа да се боря да стартират нови интеграционни проекти. Това обаче не са проекти за свръхдържава, а за силен съюз от силни национални държави.

- Ще има ли война? Направихте такава прогноза в деня преди Brexit?

- Бях категорично ясен, когато говорех пред младите хора в Софийския университет. Много често се сочи Брюксел като удобно извинение на национални провали. Много често приватизираме успеха, а неуспеха прехвърляме към Европейската комисия. Много често губим смисъла, защото затъваме във всекидневните политически битки на отделните партии. За мен ЕС е съюз за мир. Мир е възможен тогава, когато има правила, които важат за всички. ЕС прави националните държави силни, с общи правила и платформи за развитие на всяка една от тях. И съм абсолютно убеден, че най-големият резултат от ЕС е да може в Европа да има мир 70 години.

Трето поколение на континента не знае какво е война.

В България се наслаждаваме на свобода, каквато никога не сме имали, и забравяме къде бяхме преди 25 години. Затова казвам: ЕС даде мир, общ пазар, което е предпоставка за конкурентоспособност. Оставям за всички въпросителната какво би било, ако го няма този съюз за мир.

- Нека да направим философски прочит на случилото се във Великобритания. Това безспорно бе демократичен акт, но още по-безспорно е неправилен. Очевидно голяма част от гласоподавателите не бяха обмислили последиците, затова сега има ново движение Regrexit. Тези, които съжаляват за своя избор. Не е ли резултат от това, че в условията на медийна демокрация кресливото малцинство успява да се наложи над мнозинството? Затова ли бруталният популизъм и ксенофобия печелят навсякъде?

- Огледайте се навсякъде в Европа - националисти и популисти са във възход. В референдума видяхме много лъжи и демагогия, заиграване със страховете на хората. Хората имат пълното право да са притеснени. Политиците нямат никакво право да се заиграват с тези страхове и да не дават устойчиви решения.

За съжаление, на това сме свидетели. На поредица от референдуми, които бяха оглавени и максимално използвани от националисти и популисти в техния тяснопартиен интерес.

Свидетели сме как системните партии в ЕС са под угроза. Губят привърженици. Има поредица от държави - Австрия, Испания, Гърция, Словакия - националисти и популисти шестват по улиците на Европа.

Но ако помислим обективно и в исторически контекст - посочете ми един проект на националисти и популисти, който дългосрочно да е успял и да е довел до прогрес и човешко развитие. Затова като президент апелирам да се говори в прав текст и с истинските имена. Днес у нас, но и в други държави - например във Франция, се внася разделение в обществото, като се казва: “Ние сме патриотите, те са глобалистите.” В Испания популистите излязоха и казаха - ние сме надеждата, а те (системните партии) са кастата. Brexit бе изцяло референдум срещу системните партии. И резултатът е срещу системните партии. Не бива да допуснем националисти и популисти в България и в Европа да монополизират патриотизма. Патриотите са навсякъде - вляво, в център и вдясно. Патриоти има при младите и при старите. Със сигурност и във всяка една от политическите партии. Много често т.нар. националисти прокарват външни интереси и размахват чужди знамена, което не ги прави патриоти, а псевдопатриоти.

- Вие също бяхте инициатор на референдум през миналата година. А сега дадохте референдума на Слави Трифонов на Конституционния съд, в резултат на което сценаристът Филип Станев публично ви скъса портрета в някакво телевизионно вуду. Как оценявате този акт, обиден ли сте, допустим ли е той според вас?

- Самия акт на късането на моята снимка ще оставя без коментар. Със сигурност обаче би било добре в България да има дебат включително и по този акт. Дълбоко вярвам в референдумите. Гордея се, че съм първият български президент, който е инициирал общо национално допитване. Гордея се, че по време на моя мандат се проведоха два референдума, ще има трети, а може би и четвърти.

Но забележете кой е референдумът, който аз инициирах - за изборните права на българските граждани и начина, по който те искат да ги упражнят. Няма нищо по-честно към народа да организираш именно такъв референдум. Същевременно като държавен глава, който вярва в референдумите, споделям своето притеснение, че това най-силно оръжие на пряката демокрация може да попадне в ръцете на националисти и популисти.

В случая с Brexit референдумът раздели нацията. Това ли искаме? Затова използвах своето конституционно право да сезирам Конституционния съд.

Представете си какво ще се случи, ако на сутринта след президентските избори се събудим в ситуация, при която е проведен референдум и по откровено противоконституционни въпроси. Честно ли ще бъде към българския народ? Народът да каже своята тежка дума, а на следващия ден политиците в НС да се събудят и да кажат: “Извинете, но това е противоконституционно.” Не е честно.

Аз не искам доверието на народа към институциите да намалява. Искам да се работи за увеличаване на доверието, затова и сезирах Конституционния съд. Каквото и да каже народът, Народното събрание да може да го изпълни с чиста съвест. А не да влезем в конституционна драма и дълбока криза в държавата.

Президентът Петър Стоянов, когото дълбоко уважавам, казва: “Всеки президент може и е човешко да греши. Но в мандата на всеки президент има 2-3 големи въпроса от стратегическо значение за нацията и нека си пожелаем той да не сбърка точно там.” Смятам, че досега не съм сбъркал в големите решения, и ще се боря до края на мандата да не допусна грешка за големите неща в тази държава. Едно от тях е да се проведе референдум по противоконституционни въпроси. Не ме интересува кой, колко и как ще ме атакува.

Ще защитават демократичните ценности дори и с цената на това да продължат да ми късат снимката.

- Защо се отказахте от втори мандат? Разбирам личните ви причини, но доколкото знам, вие сте били желан кандидат не само за Радан Кънев, но и за партията ГЕРБ. Решението ви дълго ли беше обмисляно, или го взехте под напора на спекулациите?

- Дълго мислих върху своето решение. Имам своите лични причини, те са достатъчно сериозни и дълбоки и сигурен съм, че народът проявява разбиране към честната и откровена позиция. В крайна сметка нека и това да се случи в българската история. Не на всяка цена и въпреки всичко и не просто заради стола и властта на президентската институция.

Този път бе човешко, бе лично, бе коректно към народа. Излязох навреме и ми олекна. Същевременно трябва много добре да се чете и разбира контекстът на всичко, което казах, когато обявих, че няма да има втори мандат веднага след първия и че няма да кандидатствам на предстоящите президентски избори отново.

Ще се върна към думите си тогава. Аз казах “оставам в политиката”. Ще продължа да работя за повече Европа в България и повече България в Европа. Където и да съм, каквото и да правя, ще продължа да служа на българския народ и демокрация. Аз казах: “Веднъж президент, винаги президент”, което означава, че съм извадил своите изводи, включително и от действията на други български президенти и се уча от техните грешки. Вижте, днес вляво имаме разделение - не на три, на четири се разделиха.

Нова политическа партия няма да правя, в политическа партия няма да ставам член. Не станах президент заради властта на президента. Президентът не управлява, той представлява държавата. Смятам, че представлявам достойно България по света, държа посоката към европейското демократично развитие. Смятам, че това е труден, но достоен и успешен мандат в турбулентни времена. Оставам посветен на българската демокрация, на българската държава и на българския народ, където и да се намирам. Оставам активен в българския политически живот.

- Тоест ще ставате ли премиер, ако Бойко Борисов реши да се кандидатира за президент?

- Това никога не е обсъждано. Оставам отворен и посветен за всеки начин, по който мога да бъда полезен на България. Тепърва ще видим какви са възможностите, които се откриват, и аз ще взема своето отговорно решение по кой път да продължа.

- Каква ще бъде българската позиция на срещата на върха на НАТО във Варшава? Съгласувахте ли я с премиера, парламентарните комисии и министрите на отбраната и външните работи? Знаете каква предистория има тази позиция - неяснотата, която възникна с т. нар. обединена флотилия на Румъния, България и Турция в Черно море.

- Преди срещата на върха на НАТО във Варшава институциите на българската държава съгласуват помежду си позицията на страната ни. Действаме, както винаги досега - както беше на предишната среща в Уелс. Заедно с премиера, с министрите на външните работи и на отбраната говорим на един език и това прави нашата позиция силна. Символично е това, че в дните преди тази среща на върха отново и правителството, и президентът показаха много ясно своето единство. Позицията ни е балансирана, тя е приета от Министерския съвет. Имаше дебати и в парламентарните комисии. България е загрижена за своята сигурност, тъй като виждаме огромна вълна от нестабилност по света като цяло и в региона.

България има стратегически интерес Черно море да бъде в центъра на вземането на решения. Балансът в Черно море е нарушен. В тази ситуация всяка страна трябва да направи необходимото за защита на своята сигурност - колективна и национална.

Поставяме си три големи цели. Първо, източният фланг на НАТО да бъде приоритет с допълнителни мерки за сигурност. Второ, Черно море да се превърне в стратегически приоритет, така че сигурността на черноморските държави в НАТО да бъде гарантирана. И трето: успоредно с това е важно да държим каналите за комуникация към Русия отворени - за сътрудничество, ако то бъде желано.

- Ще има ли команден център на НАТО във Варна, ще има ли обща флотилия с Турция и Румъния, или ще има обща турско-руска, както се променят отношенията динамично?

- В България в продължение на години ние правим едно и също нещо - имаме учения, повишаване на съвместимостта, модернизация на армията, и търсим чрез сътрудничество с държавите - членки на НАТО подобряване на военните способности на нашите въоръжени сили. Спомнете си, че преди около 2 години открихме нов център на НАТО в България, т. нар. щабен елемент на НАТО от 40 човека, 20 от които са български офицери и 20 са офицери на партньорите ни от НАТО. Целта на този щабен елемент е да подобри координацията и да повиши нивото на сигурност във всяка една от държавите. Такива центрове бяха направени във всяка държава по източния фланг. Това решение се взе легитимно в рамките на Плана за готовност от Уелс и синхронно с всички държави.

И ние трябва да продължим в тази посока.

Дали трябва да има нова флотилия - никой не говори за нея, дори самият президент на Румъния опроверга изцяло тази информация.

Какво може да има - това, което е в наш интерес. Искаме повече учения, по-добра координация, по-добри способности на българските въоръжени сили. Румъния е пожелала изнасяне на бригада на тяхна територия, това е тяхно желание и тяхно право, ние ще го подкрепим. България не е пожелала такова нещо, няма и да го получи.

Същевременно България участва в тази изнесена бригада с до 400 човека, но забележете - на ротационен принцип, с цел учения и координация. Нищо повече. България има право да търси гаранции за своята сигурност и ако има нова черноморска инициатива под шапката на НАТО, тя трябва да бъде отворена за всяка една от държавите на алианса. Не флотилии от една, две или три държави срещу когото и да било, а легитимна инициатива на НАТО, отворена за всички. Така сме действали досега, така ще продължим и занапред.

- Това означава ли, че ще увеличим въоръжението на военноморския ни флот?

- За всички е ясно с какво разполага нашият флот и е ясно с какво ще разполага занапред. Ние имаме програма до 2020 г.,одобрена от Консултативния съвет за национална сигурност, приета и от Министерския съвет, и от Народното събрание. Решението е за изграждане на два нови патрулни кораба. Никой не може в Българската армия да похарчи и един лев извън програмата за развитие до 2020 г.

- Голяма тема е референдумът за напускане на ЕС във Великобритания. Вие лично бяхте ли изненадан от това решение на британския народ?

- Категорично да. Никой от нас не очакваше подобно решение. Всички ние до последния момент вярвахме, че Brexit няма да се случи. Ние трябва да уважаваме правото на хората да избират своето бъдеще. Но нека си спомним откъде тръгна референдумът. Нека да направим и паралела между референдума във Великобритания и гръцкия референдум за спасителния пакет за оставане в еврозоната. И двата референдума останаха в европейската история, но и двата трябва добре да бъдат разбрани. По тях трябва да се говори и истината трябва да се казва. И Brexit, и гръцкият референдум бяха инициирани изцяло от вътрешнополитически и вътрешнопартийни интереси.

И двата референдума имаха за цел да сплотят разделената управляваща партия и виждате докъде стигнаха. Нека си извадим извода, защото референдуми е имало и винаги ще има. Само за една нощ националисти и популисти, които в продължение на месеци говореха неистини и лъжи, се отметнаха от половината от обещанията си. Видяхме каква беше ролята и на медиите. Дебатите по тези референдуми, които определиха бъдещето на Европа, трябва да продължат и нека политическата класа действа отговорно.