Възраждането на българските села и селско стопанство са по-реални извън политиките на Европейския съюз. Това се посочва в позиция на Асоциацията на българските села във връзка с Брекзита и все по-надигащите се гласове и искания за нови референдуми.

От асоциацията изтъкват, че след приемането ни в Общността през 2007 г. българските села и селското ни стопанство имат по-репресивен, ограничителен и дисбалансиращ ефект, отколкото ползите от европейските субсидии, които страната ни получава.

От Асоциацията на българските села смятат, че резултатите от референдума във Великобритания са били съвсем очаквани. Те обясняват това с тоталния разпад в ценностната система на водената общоевропейска, глобална, а така също и Обща селскостопанска политика на ЕС.

В позицията на Асоциацията на българските села се изтъква, че в дългосрочен план при прилагането на една истинска и съобразена със спецификите на регионите в България аграрна политика, то ситуацията с напускането на ЕС представлява истински шанс за възраждане на българските земеделски производства и селски региони. Така щели да се премахнат зависимостите, които налага на пазара у нас, както и върху модела на аграрното производство вече разпадащият се ЕС.

От асоциацията са категорични, че нашето земеделие, животновъдство и селски райони по-скоро са загубили от налаганите проевропейски политики в страната ни, отколкото са спечелили. В позицията се казва, че всъщност са спечелили фирми и кръгове, близки до политиците в централната и местна власт, които се оплели в сложни корупционни и бизнес зависимости. От това пък реалните фермери и нормалните хора в селата са усетили само негативи. За тях нямало никакви ползи.

От Асоциацията са убедени, че Брекзитът е поредният наложителен повод да се замислим каква аграрна политика трябва да се води у нас – европейска или българска.

Ако страната ни излезела от мрежите и зависимостите на ЕС в областта на земеделието, от асоциацията са убедени, че родните производители незабавно ще станат свидетели на рязко повишаване на вътрешното масово потребление на български аграрни продукти, за сметка на вносните боклуци, които се продават в западните търговски вериги и тровят населението. Щял да се премахне изкуствено създаденият дисбаланс от фиктивни играчи в земеделието и сектора на храните.

Друго, на които биха станали свидетели българските производители, е отваряне на пазарите за нашите агробизнес стоки за Русия, който според асоциацията е нашият традиционен огромен пазар.

Сред другите ползи са възвръщане на нормалната конкурентоспособност на всички фирми в бранша и намаляване на бюрокрацията и административните ангажименти на ресорните аграрни институции.

Агробизнесът ни щял да се развива изцяло на пазарен принцип, без изкуствените стимули за западните стоки.

Българските производители щели да станат свидетели също на диференциране от европейските зависимости в сферата на ГМО храните, химикалите и приемането на поробващи търговски споразумения по логиката на TTIP.

Според асоциацията на селата щяла да се даде възможност за прилагане на държавни механизми за финансова и практическа подкрепа и укрепване на българското земеделско производство и присъствие на вътрешния пазар. Щяло да има и възможност за прилагане на строг митнически и граничен контрол на влизащата от други страни агропродукция.