Бизнесът и администрацията да усилят темповете си и да кандидатстват с проекти за средства от еврофондовете за следващия програмен период. Това призова еврокомисар Кристалина Георгиева, която участва в дискусия под надслов „Да! На българската икономика", разглеждаща възможностите, предоставени от плана „Юнкер”.

В противен случай ще се наложи догодина еврокомисарят ни да поиска 10 млрд. лв. по-малко от плануваните в началото на периода средства за България.

Георгиева бе категорична, че е необходимо да ползваме плана „Юнкер” като учител по отношение на боравенето с финансови инструменти. По думите й това е бъдещето на бюджета на Европа – финансовите инструменти, а не грантовете.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев сравни еврофондовете с помощно средство – „патерица” за българската икономика. Той категорично настоя, че не може да се разчита само на тях за генериране на икономически растеж. От своя страна еврокомисар Георгиева изтъкна, че това е „доста голяма патерица от 32 млрд. лева” и посочи, че ако сте си счупили крака и решите да ходите, куцайки, то вие си усложнявате живота, вместо да ползвате патерица.

„Ние това правим. По новия програмен период фондовете бавничко се усвояват и от една страна за някои нови приоритети не ми стигат парите, а за някои стари не ми стигат сметки да плащам. Оплаках му се на г-н Горанов, ако не се позасилим догодина, ще се наложи да поискам 10 млрд. лв. по-малко", каза Кристалина Георгиева. Тя апелира да си вземем „патерицата” и да си я ползваме, за да вървим колкото се може по бързо.

„Грехота е от следващия програмен период и едно левче да върнем”, каза още еврокомисар Георгиева.

Тя уточни, че се обмисля разширяването на възможностите за финансиране на малки и средни предприятия по плана „Юнкер”, като от 2020 г. бъдат предоставени 500 млн. лв. повече.

Кристалина Георгиева попита представителите на бизнеса в залата колко от тях са малки и средни предприятия и припомни пред гостите и представителите на правителството – министрите Горанов, Петкова, Павлова, думите на своя професор по статистика за средните величини. „Вие може да си сложите главата в хладилника, краката във фурната и средната ви телесна температура да е добра, ама вие ще сте умрял”, припомни си Георгиева.

Същото било със средните величини на бизнеса, където имало много параметри, по които да се работи. Така например за закриването на бизнес били нужни три години, а за процедурата по плащане на данъци у нас 424 часа, коментира Кристалина Георгиева и посочи, че данъците трябва да се събират по-бързо и да се подобри дигиталната свързаност на бизнеса.

Тя посочи още, че е притеснена от факта, че България се оказва на второ място по несъответствие по отношение на търсене и предлагане на пазара на труда. Първата страна била Белгия, обясни Георгиева като изтъкна, че по-малко се притеснява за нея, отколкото за България.

Според еврокомисарката остава открит въпросът за ползването на плана „Юнкер” за проекти в сферата на образованието, като липса на проекти имало не само от нашата страна, но и на ниво ЕС.