Депутатите одобриха на второ четене промените в Закона за публичните финанси, чрез които ще бъдат отпускани спасителни заеми за общини пред фалит. Най-спорният момент по време на дебатите се оказаха правомощията, които получава финансовият министър при определянето точно коя община се нуждае от спасителен транш. От БСП заявиха, че тази поправка е противоконституционна и заявиха готовност да я атакуват пред Конституционния съд.

Парламентът прие на второ четене промените в Закона за публичните финанси, чрез които ще бъде осигурявана помощ от централния бюджет за изпаднали в тежко финансово положение общини. Измененията в закона бяха инициирани от финансовия министър Владислав Горанов. Той вече ще има правомощията да решава дали една община да бъде спасена чрез временен безлихвен заем или не. Това според опозицията противоречи на Конституцията. Въпреки възраженията от страна на БСП обаче текстовете бяха приети, а от столетницата обявиха, че са готови да сезират КС.

За да получи заем, конкретната община трябва да си изготви план за оздравяване, който да бъде одобрен от местния парламент. Ако съответната община успее да подобри финансовото си състояние, благодарение на отпуснатия й от фонда кредит, финансовият министър може да предложи, а Министерският съвет да реши да отпусне субсидия на общината, с която тя да си погаси заема.Това на практика означава, че самата община няма да връща отпуснатите пари. В момента двадесет общини са в изключително тежко финансово състояние и ще имат нужда от оздравяване. Велинград например е изправена пред фалит с 20 млн. лв. задължения, поради което не може да се разплаща с училища и детски градини. Сериозно е и задлъжняването на Видин и Сливен.