Правителството прие днес административен мониторингов доклад за 2015 година, който отчита напредъка по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) и на общинските плановете за действие за изминалата година.

Във връзка с приключването на Десетилетието на ромското включване 2005-2015, в доклада е отразен и приносът на институциите за периода, в който се изпълняваше международната инициатива.

Сред резултатите от прилагането на конкретни мерки са положителното въздействие на развитието на здравното и трудовото медиаторство, големият брой местни инициативи, осъществени от общини и неправителствени организации по всички приоритети, подобрената координация в работата между институциите и гражданските организации. Успешен подход за справяне с комплексните проблеми, прилаган през отчетния период, е възприетият интегриран подход, съчетаващ и допълващ мерки по различни приоритети и обединяващ ресурси от различни програми и източници. Този подход е заложен във всички оперативни програми и ползите от неговото прилагане ще могат да бъдат оценени на по-късен етап.

Докладът сочи активно изпълнение на проекти и дейности през периода 2010-2014 г., което е свързано с по-рационалното използване на средствата от държавния бюджет, на финансовите възможности на европейските структурни фондове и най-вече на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., както и на допълнителните финансови механизми като Българо-швейцарска програма за сътрудничество, финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкият финансов механизъм (2009-2014) и други донори.

Въпреки постигнатия напредък, предоставен в информацията на институциите, налице са и редица трудности. Те са свързани с ниската мотивация на част от родителите от ромския етнос за получаване на образование на техните деца. Все още много млади роми продължават да остават без подходящо образование, рано да напускат или да не тръгват на училище; ранните бракове; включването в адекватни обучения и създаването на устойчива заетост; подобряването на пригодността за намиране на работа на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават. Предизвикателство остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, водещо до социална изолация на жителите на тези квартали, до влошаване на жилищните условия на мнозинството от жителите им, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената и трудности при осигуряването на услуги.

Пред всички заинтересовани страни – институциите, местните власти, неправителствените организации, вкл. и на организациите, работещи в областта на правата на човека, остава предизвикателството да работят за намаляването на социалните дистанции между част от ромите и не-ромите, за което важен фактор са икономическите причини, но не малко значение имат и битуващите все още негативни стереотипи. Преодоляването на тези предизвикателства изисква участието на цялата общественост, още по-активното включване на целевите групи в процесите на формиране и изпълнение на национални и местни политики, инициативи за популяризиране на културната идентичност на етническите общности, на добрите примери, постижения и др.