Около 3000 ученици изучават ислям в училище, докато около 6000 деца учат православие под формата на ЗИП (задължително избираема подготовка) и СИП (свободно избираема подготовка).

Това каза пред журналисти Коста Костов, главен експерт „Гражданско образование” в Министерство на образованието и науката, който участва в дискусия, посветена на проблемите на възпитанието в българското училище и изграждането на морални ценности сред подрастващите.

Костов заяви, че в извънкласни дейности има още около 1 800 ученика, които изучават християнство, но че реално 1% от българските ученици изучават религия в училище.

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, изказана от журналиста Горан Благоев, че новият закон за училищно образование дава достатъчно възможности за застъпването на предмета религия в училище, но той трябва да бъде промотиран.

По време на дискусията бяха дадени за пример Румъния и Гърция, където предметът е въведен като задължителен. Коста Костов обясни, че това е „условно” казано, тъй като в тези страни предметът се предлага „задължително” от директорите на училищата и детските градини, докато при нас режимът е по-мек и дава възможност, ако бъде пожелан да бъде въведен.

Доц. Магдалена Маринова, преподавател от Великотърновския университет, заяви по време на форума, че религиозното образование е въпрос на национална сигурност. Тя изтъкна, че не е проблем това, че мюсюлманските деца учат ислям в училище – напротив. „За мен ще е страшно, ако го учат извън училище”, коментира Маринова и посочи, че проблемът всъщност е, че нашите деца не желаят или нямат потребност да изучават религия.

Тя припомни, че страната ни е подписала още през 2007 г. в Толедо принципите за въвеждане на задължително религиозно образование на ЕС. Според нея предметът религия не се въвежда като задължителен в училищата единствено заради нежеланието за работа и некомпетентността на властимащите.

Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет заяви, че въвеждането на психотерапевти в училище и проблемите, свързани с агресията са резултат именно от липсата на възпитанието в религиозните ценности.

Той посочи, че съществува „педагогическия анархизъм” в системата на образованието и уточни, че вече има указание на Светия синод за провеждането на така наречените „православни детски лагери”, като е използван опитът на Хаджидимовския манастир.

По думите му това също е успешна форма на духовно възпитание, която трябва да се засилва. Пример в това отношение е община Елин Пелин, която ще получи подкрепа от богослови, които да осъществяват обучението на децата, тъй като се оказа, че там има само един магистър, който обаче бил недостатъчен.

Като друг положителен пример бе посочена община Кюстендил. Кметът Петър Паунов обяви, че от обучение по религия са обхванати малко над 800 деца на възраст от детската градина до пети клас включително или това са 30% от децата, които са в учебните заведения.

Протойерей Кирил Попов също застъпи тезата, че заради липсата на религиозно възпитание в училище „расте едно осакатено поколение”. Той припомни значението на думите образование и възпитание, като „възпитание” идва от старобългарската дума „питание” или храна и представката „въз”, която означава „над” или „храна отгоре” – тоест „духовна храна”, а образование – от „образ” – Божий или това е безсмъртната човешка душа.

По думите на протойерей Попов, когато няма религиозно нравствено възпитание, човек помрачава образа Божий. Отците, участници в конференцията, по време на която не присъства нито един от поканените народни представители, завършиха участието си в нея с изпълнение на „На многая лета”, както и с пожелания за Светли Пасхални празници, като дни „празни” от работа, но изпълнени с благоденствие.