Георги Щерев е председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. В бранша е от дълго време. Въпреки желанието ни като медия да разберем какво се случва с летния сезон още през февруари Щерев отложи разговора ни за след края на големите туристически изложения. Синьо ли е лятото, което ни очаква, и къде се крият подводните камъни в сектора, отговаря Щерев за "Стандарт".

- Г-н Щерев, всички говорят, че ни очаква много силен летен сезон. Това така ли е?

- Сезонът наистина ще е добър, но ако го сравняваме с 2015 г. А всички знаете, че миналата година бе една от най-лошите. През миналата седмица се събрахме с колегите и отчитаме следните данни за заетостта към момента. През май хотелите са заети 18-20%, в активния сезон нощувките ще са близо 78% от хотелската база. Има и два-три периода със спрени продажби. През септември отново говорим за запълняемост до 23%, а през октомври - за 2-3%. Данните показват, че сезонът ще е много добър в разгара на лятото - 70 дни, което ние го постигаме всяка година. Ето и данните за ръста, съпоставени с 2015 г. Туроператорът "Томъс кук" отчита 30% ръст, но при спад предходната година от 20%. Руските туроператори - 40% ръст, при същия спад от миналата година. Немският туроператор "Дер Туристик", отчитайки добър сезон от 2015 г., сега има записвания от плюс от максимум 2-3% . Така че да - сезонът е добър, но на база лошия сезон 2015. Преди осем години започвахме сезона на 24 април и приключвахме на 23 октомври. За да имаме отличен сезон, трябва да успеем да напълним с туристи и крилата на сезона - май, септември и октомври. Затова и без да се оплакваме, защото наистина сезонът е по-добър от предходния, но лятото за хотелиерите ще продължи около 70 дни. Ако това е успех. В същото време отвсякъде, включително и от Министерството на туризма се създава впечатление в обществото, че всичко в сектора върви по мед и масло. Нашата организация даде предложения и проблеми за решаване на министър Николина Ангелкова още в първите дни след назначаването й начело на ведомството. Обърнахме и особено внимание върху 4 основни проблема, които продължават да са нерешени и до днес. А именно не се прави достатъчно, за да се удължи сезонът. Нито чрез реклама, нито чрез реформи. 70-80 дни активен сезон е нищо. Работи се по повърхността, но нищо съществено не се променя в детайлите. Вторият въпрос е статутът на курортите и поддържането на инфраструктурата в тях. Третият - концесията на плажовете. И четвъртият - решаване на проблема с кадрите. Така че сезонът е добър, основно заради доброто качество и усилия на бранша, както и по стечението на международната обстановка. Към това трябва да се стремим. За да отчетем отличен сезон, заетостта през май трябва да е поне 55-60%, юни - 75-80%, а през активния сезон - 100%, през септември 85-90%, а през октомври - 50%. Това ни е целта. Нещо, което вече сме постигали. Ако сезонът се увеличи като продължителност, проблемът с кадрите също ще се реши. Има голям резерв и в руския пазар, ако се реши проблемът с чартърните полети .

- Какво ни липсва, за да постигнем тази цел - по-дълъг сезон?

- Основното, което липсва, е воля да се решат проблемите и целенасочено да се работи по тях. Хотелиерите полагаме усилия, но министерството не ни помага по никакъв начин. За да запълнят крилата на сезона, колегите даваме до 65% отстъпка от цените. Даваме и 3% от оборота си, за да влязат в каталозите на големите туроператори. Не говорим за печалба, а за оборот. И това никак не е малка сума. Ние не чакаме на държавата. Но дори малкото пари за реклама, с които разполага ведомството, не се разходват правилно. Тези пари трябва да връщат пари, иначе са хвърлени на вятъра. Говори се за подписани договори от страна на министерството с големи туроператори. Но няма плащане от страна на министерството на туризма и в резултат на това няма туристи в крилата на сезона.

- В същото време обаче се говори, че ще има дублажи на резервациите.

- Ще има. Нормално е след лошия сезон през 2105 г. да се прави по-висок дублаж. В рамките на 20% дублажът е приемлив, това се е случвало и през предходни сезони. В такива случаи хотелиерите си разменяме туристи, като получават същото качество. Ако са резервирали хотел 4 звезди на първа линия, отиват в друг 4 звезди на първа линия. И това се случва навсякъде по света. Ненормално е дублажите да са повече от 20%. И ако колегите допуснем това, можем да изгоним руските туристи. И след това и молебен да правим, няма да се върнат отново. Говорихме с колегите за тази опасност и има разбиране сред хотелиерите. По-голям е проблемът, че заради приказките, че сезонът ще е добър, се активизираха и проверките. В тях няма нищо лошо, стига да се случват превантивно, преди сезона, а не в разгара му да идват само за актове. И който е сбъркал и не се съобразява с правилата - да се затваря. Но да не се пречи да работят редовните. Също така заради приказките за добър сезон и доставчиците вдигнаха цените без икономическа логика за това.

- Това ли е най-голямата опасност пред сезона?

- Дублажите са сериозна опасност, но проблем е и непрофесионализмът. На борсата в Берлин, на един от най-големите пазари, националният щанд за първи път от десетилетия бе на неатрактивно и изолирано място. А в пресцентъра на изложението нямаше родни рекламни материали. Пресконференцията за чужди журналисти вместо в зала се проведе на щанда ни, при това на английски език. А държави като Армения, които нямат големи претенции за туристическа дестинация, организираха своето представяне в зала. На английски език между впрочем се е представяла страната ни и на срещата в Руската Дума. Един куп колеги от Москва ми се обадиха, за да отбележат този факт и да ни посъветват поне в друг подобен случай да се говори на български. След седмица се открива консулство в Екатеринбург, но вместо ниво министър или зам.-министър ще го открие началник на кабинет. Това са сигналите, които даваме на руснаците. Навремето награждаваха чиновниците с екскурзии по борсите и сега по изложенията пътуват много хора, от което не е ясно каква полза има.

- Как предлагате да се харчат парите за реклама, след като не сте доволен?

- Основно трябва да се харчат пари срещу конкретни ангажименти. Тогава и парите не са хвърлени на вятъра. Няма лошо да се дадат пари на големи туроператори, но те да гарантират срещу това туристи в крилата на сезона. Вместо да се дават парите на телевизии по света, без от това да има ефект, и за ПР. Дирекцията за ПР в министерството определено е най-работещата. Не ми е целта да критикувам, но не бива да се създава впечатление, че всичко върви по мед и масло, а да няма нито едно реално свършено нещо. Да не откриваме топлата вода и да не мислим, че туризмът в България започва през последните 2 г. Очаквам и Асоциацията на общините да дадат голям отпор срещу идеята парите от курортните такси да отиват в бюджета на ведомството за национална реклама. Ако имат общините предложения за съвместни дейности с министерството, които да водят до резултат - естествено, че кметовете ще вложат средства.

- А подкрепяте ли идеята контролът върху всички дейности в туризма да се извършва основно от министерството?

- Не е добра идеята в министерството да се съсредоточи и контролът върху обектите. Първо КЗП вече изгради през годините доказани експерти и структури в цялата страна. Чакаме колегите от министерството по две години за прекатегоризация, защото няма експерти. А съществуващите да поемат и нова работа е безсмислено, при положение, че има готова структура, която се е доказала през годините.

- От тази година плажовете ще се дават на концесия от Министерството на туризма. Ще се отрази ли това на бизнеса?

- За съжаление не очаквам да има нищо ново. Не са водени със собствениците на хотели разговори по тази тема. С концесионерите - може би, нямам информация. Но не се ли намалят концесионните такси, няма как да има по-добро качество на услугите и евтини такива. 8 млн. лв. годишно, която се събира от таксите, е сума, която бърка целия сектор. Тя е и пренебрежително малка в сравнение с приходите от туризъм - 6 млрд. лв. Скъпите концесии водят до много по-големи загуби - и за хазната, и за бизнеса. А и гонят туристите. Плажовете в Гърция и Испания се отдават без пари, но при най-малката грешка при поддържането се отнемат. И се печели от консумация, а не от чадъри и шезлонги. Не очаквам нещо да се промени, защото тази година работата по въпроса закъсня. Най-голямата грешка ще е, ако само се сменят едни концесионери с други.

- Готов ли е курортът Златни пясъци да посрещне многото туристи в разгара на сезона?

- В началото на мандата на министъра й дадохме две папки с проблеми и препоръки за тяхното решаване за курорта. Те се загубиха след два месеца. Пратихме ги наново, но така или иначе нищо от всичките ни искания и проблеми не е решено. Плащаме инфраструктурни такси, съгласно приватизационните договори, а в същото време нищо не се прави за инфраструктурата и улиците в Златни пясъци. Въпреки бюрократичните проблеми, които съществуват, хотелиерите ще дадем максимално от себе си, за да предоставим качествена услуга и да останат доволни туристите от престоя си в Златни пясъци. В предложените промени в Закона за туризма се вкараха мъгляви текстове за статута на курортите. Министерството, което ние чакахме с огромна надежда, трябваше да почне да решава проблемите един по един. В момента се прави по малко от всичко и нито един проблем не е решен до край. В пряк контакт сме с ръководството на ведомството, в добри отношения, говорим си. Но какво от това?

- Не сте ли оптимист все пак, предвид данните за голям ръст на туристите?

- Проблемът, повтарям, е в липсата на сериозна политика, а не в самия сезон, който наистина ще е добър на фона на 2015 г. През септември миналата година пратихме писмо с въпроси за решение до Министерството на туризма. То го препрати по другите ведомства и ние получихме препратените отговори. Каква е ползата? Все едно ползваме куриер. Дори има заповед, според която вместо браншът да се информира възможно най-пълно за решенията на Националния съвет по туризъм, на бизнеса се предоставя единствено съкратен вариант на протокола. В него се посочва кой се е изказал, но не и какво е казал. В Съвета участието на бранша е ограничено. А там се разглеждат най-важните въпроси за развитието на сектора. И няма друг начин да бъдем информирани като не получаваме пълния протокол от заседанията. Това трябва да се промени спешно. Има какво да се желае от работата на министерство, чийто сектор генерира поне 13% от БВП. А имаме всичко като дадености. България е уникално място за комбинирани продукти. Море със СПА, с културно-исторически туризъм, с поклоннически и какво ли още не като съчетания. Но като политика се работи по повърхността. Аз съм от бизнеса и съм свикнал да гледам резултатите, а не да слушам приказки. При 70 дни сезон за каква сериозна работа може да се говори? Никой не казва, че е лесно, но ако някой се е нагърбил -да положи усилия. Или ако не се справя - да се откаже.