От 1 април и домакинствата могат да излязат на либерализирания пазар на електроенергия. Какво обаче реално означава това? Каква част от сметката ни за ток можем да договорим на енергийната борса и каква част са фиксирани от Комисията за енергийно и водно регулиране такси? Можем ли да се разведем с монополистите - ЕРП - та?

Едва около 40% от сметките за електроенергия, които получаваме всеки месец, са реално консумирания от нас ток. Останалите около 60 на сто са фиксирани от Комисията за енергийно и водно регулиране такси - такива са такса "достъп", такса "пренос" и таксата "задължение към обществото".

Какво на практика означава това?

Ето един пример:

Ако за даден един месец сме консумирали 1000 киловатчаса електроенергия, тоест 1 мегават час, тя струва 75 лева. Таксите за пренос и достъп, така наречените мрежови услуги, ще ни струват още 45 лева. А таксата "задължение към обществото" още 36 лева. Тоест сметката ни за ток ще бъде 156 лева, от които 75 лева е цената на реално консумираната от нас електроенергия.

Какво се случва обаче с либерализирането на пазара на ток у нас и за домакинствата, което стана факт от 1 април?

Таксите, фиксирани от Комисията за енергийно и водно регулиране, си остават. Тоест ние сме длъжни да платим 36 лева за 1 мегават час такса "задължение към обществото" и 45 лева - таксите за мрежови услуги. На кого ги плащаме обаче?

Плащаме ги на същите монополни ЕРП-та, от които мнго хорат искат да избягат. Причината е, че ЕРП-тата - ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО, притежават мрежата за достъп на електроенергия у нас. Тоест, истински "развод" с тях не е възможен.

Какво можем тогава да договорим на енергийната борса? - Можем да договорим по-ниска цена на реално консумирания от нас ток, тоест останалите 40% от нашите сметки. Това все пак е крачка към либерализация на пазара на електроенергия у нас. Другият положителен факт от либерализацията е, че вече реално можем да разберем коя компонента от сметката ни за какво я плащаме и на кого.