"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта!"

Така започва един от най-известните разкази на сладкодумния Чудомир - "Не съм от тях". Той е един от малцината творци наши, които наистина умеят да разсмиват от сърце. Хуморът му е толкова тънък, непосредствен, органичен, че те хваща в сладка омая от жизнерадост и лекота. В същото време сатирикът в него не изпуска възможност да бодне като с карфица по чувствителните точки на всеки от нас и като отделен човек, и като българин. Народопсихологията в кратките му, уж лековати разкази е точна като скалпел.

Роден като Димитър Чорбаджийски на 25 март 1890 г. в с. Турия, Старозагорско, той получава прякора си заради физическата прилика с деятеля на Македонското движение ВМОРО Чудомир Кантарджиев. От млад показва заложби на художник и дори успява да специализира рисуване в Париж. Работи и живее в по-голяма част от живота си в Казанлък като карикатурист, писател, краевед и публицист. Умира от болест на 6 декември 1967 г. в София и според пресата на поклонението го изпращат стотици хора. По изключение от тогавашните правила, е погребан в двора на къщата си, която веднага е превърната в музей.

10 любими мисли и цитати от Чудомир

“Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.”

“Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час”

“Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.”

“Дето думат старите хора: то чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”

“Където има брак без любов — там има и любов без брак.”

“Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.”

“Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.”

„Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

"Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница."