Паметникът на командира от някогашната брегова охрана на Варна, полковник Милко Железов, беше официално открит днес до кораба-музей „Дръзки“ в Морската градина, предаде репортер на Moreto.net. Близо 61 години след смъртта на офицера, скулптурата, направена от Живко Дончев, бе открита с военни почести и църковен ритуал. Монументът бе представен от кмета на града Иван Портних и командващия Военноморските ни сили контраадмирал Митко Петев.

Специален гост на церемонията бе внукът на полк. Железов, Милко Събев. Мъжът губи дядо си още когато е във втори клас. Но помни добре лика на бащата на своя баща и признава, че скулптурата го представя в по-напреднала възраст. Снажен и достолепен в младостта си обаче, полковникът винаги е защитавал честта на българския офицер и никога не се е водил от политическата конюнктура, категоричен е внукът му, който носи същото име.

Днес пенсиониран доцент от Българската академия на науките, Милко Събев разказва, че дядо му никога не се е спирал пред трудностите, а дори когато френски специалисти са идвали да монтират минни оръдия у нас, той им намирал недостатъци. Същевременно уредът, изобретен от него, служещ за точност при определянето на целите на оръдейните залпове, се е използвал до Втората световна война.

Полковник Железов завършва артилерийска специалност в София с пълно отличие. През 1904 година е изпратен в Русия за изучаване на крепостната артилерия. При изграждане на първата българска брегова артилерия през 1909 година става неин ръководител. Командва батареята и през Балканската война, когато е нейното бойно кръщение.

На 6 октомври 1912 г. с точния огън на командваните от него батареи осуетява опита на турска ескадра да унищожи пристанище Варна.

По време на Междусъюзническата война Железов отива като доброволец командир на артилерийско отделение и воюва в района на Видин срещу сръбската армия, където получава и първия орден „За храброст“.

В началото на Първата световна война Железов е командир на Бреговата артилерийска група батареи в състава на ВМС и Варненския укрепен пункт. Като такъв, в началото на войната, той получава бойна задача – да открие незабавно огън по всеки противников кораб, навлязъл в далекобойността на батареите му.

На 14-ти октомври 1915 г. голямата руска ескадра от 22 бойни кораба и морска авиация от разстояние 15,2 км с 60 оръдейни цеви обстрелват обекти около и в пристанище Варна. Далекобойността на неговите батареи, поради грешки в доставката и конструкцията на оръдията, е до 10 км. Той няма друг изход освен да мълчи. Това било изтълкувано като добронамерена проява към руснаците. Дворецът го снема от длъжност и го праща като командир на поделение в 5-и артилерийски полк край Разград.

Скоро той се включва във война за освобождаване на Добруджа. Отличава се с героизъм в Тутраканската епопея. Неговото отделение с две батареи удържа напора на превъзхождащ го противник, като разбива румънци, руснаци и сърби. По време на сражението на командния пункт при Железов е и княз Борис, който е възхитен от уменията му, го повишава в звание подполковник и го представя за орден „За храброст“. В края на войната Железов е повишен в чин полковник и получава третия си орден „За храброст“. Върнат е за командир на вече осакатената Брегова артилерийска група в почти напълно обезоръжен флот.

внукът на полк. Железов, Милко Събев