Назначаваните на висши държавни длъжности трябва да имат висше образование, приеха депутатите с разглеждането на първо четене на Закона за администрацията, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

„За“ законопроекта гласуваха 112 народни представители, „против“ нямаше, а 10 гласуваха с „въздържал се“ - 10. Предложеният законопрoект има за цел да установи изискване за притежаване на висше образование за лицата, заемащи определени висши държавни длъжности. Предвидено е промяната да действа по отношение на назначаемите лица.

С приемането на предложената промяна такова изискване ще бъде въведено за заемане на постовете на областните управители, заместник -областните управители, заместник-министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В рамките на дебата депутатът от ПГ на „БСП лява България“ Георги Гьоков посочи, че е хубаво и изборните длъжности - министър-председател, кметове на общини и кметски наместници да не остават извън обхвата на тази промяна.

Според Методи Андреев от ГЕРБ изискването на образователен ценз е много важно. Той заяви, че ще направи предложение между първо и второ четене изискване освен магистър тези лица да имат и три години стаж по професията, декларирана в дипломата. Той заяви, че ще подкрепи това предложение.

Народните представители приеха и втори законопроект за промени в Закона за администрацията с 80 гласа „за“, 0 – „против“ и 40 „въздържали се“. С него депутатите одобриха възможността за сключване на срочни трудови договори с лица, които да бъдат назначавани на длъжността „сътрудник по управление на европейски програми и проекти“, които да бъдат извън ограниченията на административния борд. Димитър Байрактаров от ПФ подчерта, че групата му е с нагласа да подкрепи и двата законопроекта.