Консумацията на сурово месо и използването на прости сечива за рязане и стриване на храната са довели до някои важни морфологични изменения в лицата на предшествениците на човека, които на свой ред са се оказали ключови за усъвършенстването на речта, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".

Смята се, че по времето на Хомо еректус преди около два милиона години, въвеждането на месото в храненето е изиграло ключова роля мозъчният обем на предшествениците ни да се увеличи. Когато предшественикът на човека става месояден, той претърпява съществени еволюционни промени - сдобива се с по-малки зъби, челюсти и дъвкателни мускули и губи характерната за предшествениците му "муцуна".

"Ако представител на вида Хомо еректус попадне при зъболекар, за специалиста ще бъде наистина трудно да открие разликата между него и съвременния човек", казва Катрин Цинк от Харвардския университет.

Според изследването промените в челюстта лесно биха могли да бъдат обяснени с консумацията на готвено месо. Предшествениците на човека обаче започват да използват огън много по-късно, преди около 500 000 години.

За да изяснят тази еволюционна загадка, Катрин Цинк и съавторът на изследването Даниел Либерман са отчели мускулното усилие, необходимо за сдъвкване на сурово месо и кореноплодни зеленчуци, каквито са присъствали в менюто на човешките предшественици.

Специалистите са установили, че дъвченето на сурово месо и растителни фибри изисква много по-малко усилие, но при едно условие - месото да е предварително нарязано, а зеленчуците - стрити, с помощта на прости каменни сечива. Когато храната е подготвена по този начин, времето за дъвчене намалява със 17 процента, а дъвкателното усилие - с 26 процента.

Когато за древните хора е станало възможно да отделят по-малко време за сдъвкване на храните в сравнение с най-близките човешки сродници - шимпанзетата, са настъпили и промените в лицето, които впоследствие са обусловили усъвършенстването на речта.