Морето всяка година завзема по около 25 дка от българската територия, алармира проф. Веселин Пейчев, изпълняващ длъжността директор на Института по океанология при БАН. Учените наблюдават абразията вече над 30 години.

"Нашият институт следи процеса от 1983 година и се оказва, че той е по-сериозен по Добруджанското крайбрежие, спрямо южната ни брегова ивица надолу от Бургас", казва ученият.

Абразията е два вида - брегова и дълбочинна, пояснява професорът. Дълбочинната е тази, която образува ямите по морското дъно, вследствие на морските течения, но тя се оказва, че е по-бавна и при нея процесът е обратим. Едни течения като минават образуват дънните ями в морето и на места го удълбочават, но впоследствие минават други течения с обратната посока и там където е имало яма, тя се запълва отново и изчезва, разказва ученият. Бреговата абразия обаче е следствие на морското вълнение и съприкосновението му с брега. Процесът е по-сериозен по Добруджанското крайбрежие, защото структурата на брега там е по-различна. "Шабленските брегове и следващите го - в посока на юг, са от льос. Това е изключително дребнозърнеста структура, която бива разрушавана от вълните. Сериозно влияние оказват зимните щормове в района от румънската граница - северно от нос Шабла, в района на Крапец, на къмпинг "Добруджа". От вълнението льосът се руши и така морето навлиза навътре в сушата", пояснява проф. Пейчев.

Той разказва, че процесът с бреговата абразия на територията на страната ни тече от 10 хил. години и за това време Черно море е завзело от сушата около 35 км

"Този проблем не е само при нас. Това е естествен процес, който е по цял свят, но не тече с еднаква скорост навсякъде", казва Пейчев. Освен от метеорологичните специфики и образуваните вълнения, на абразията влияе и геоложката структура на брега, което е и причина да няма универсално решение на проблема. "Докато Добруджанското крайбрежие е от льос, то в района на Бургас и на юг от Бургас брегът е съставен от вулканични скали и това е основната причина там да няма толкова силно изразено навлизане на морето навътре в сушата. Доказателство за това са фактите от наблюденията ни - в района на Шабла навлизането навътре на водния басейн ежегодно е с 1,5-2 метра, докато от Бугас надолу в посока юг до турската граница средногодишно морето навлиза с по 1 см.

Процесът е бавен и естествен. Не бива да се забравя, че не само побитите камъни край Варна са били дъно на море, казва ученият и допълва, че всъщност в древното минало морето е било доста навътре в днешната територия на България и казва, че дори Стара планина е била на дъното на море.

Освен че се руши брега под действието на вълните, за навлизането на водния басейн навътре допринася и повишаването на нивото на световния океан вследствие на затоплянето. За последните 100 години температурата на Земята се е покачила с 0,74 градуса по Целзий, но няма доказателства засега, че това се дължи на антропогенния фактор - т.е. да е следствие от човешката дейност на планетата, казва професорът.

Решаването на проблема с абразивните процеси е изключително труден и скъп, добавя ученият. Естественото му решение са плажните ивици защото те убиват скоростта на вълните и така се запазва брегът. Изкуствените брегоукрепителни съоръжения са много скъпи и не винаги са ефективни и затова, според специалистите, най-добрият вариант е именно създаването на изкуствени плажове. Скъпите брегоукрепителните съоръжения с времето също се рушат, а понякога и силните вълни ги унищожават. Като добър пример за забавяне на процеса на абразия професорът посочва укрепване на брега в Крапец в района на частен хотелски комплекс в морското село.

В България имаме скромен опит в създаването на изкуствени плажове, казва проф. Пейчев. Той дава за пример пясъчните ивици по крайбрежната алея на Варна между буните и пояснява, че те са изкуствено създадени чрез метода "байпас". За тяхното изграждане е бил взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така са били създадени тези плажове, които са спасили разрушаването на брега на Морската градина на Варна. Но за да има ефект от каквито и да е мерки, то освен че трябва да се предприемат, след това трябва да има поддръжка на създаденото, казва експертът.

Сондажи спрели "шейната" Балчик

Друг проблем по крайбрежието са свлачищата. Балчик е емблематичен и всеки местен добруджанец знае, че Белия град бавно слиза към морето. И. д. директор на Института по океанология при БАН проф. Веселин Пейчев пояснява, че това явление се дължи на подпочвени води и когато се вдигне нивото им, варовиците започват да се приплъзват. В Балчик в последвните години свлачищните процеси са били стабилизирани, защото са направени сондажи, които да изваждат водата на повърхността, за да няма високи нива и хлъзгане. Методът обаче не е приложим за свлачището на "Трифон Зарезан", както го знаят варненци - по пътя за Златни пясъци, защото там дълбочината била много голяма и под морското дъно, казва ученият.