60% от градското население на България е изложено на опасни нездравословни нива на фини прахови частици. Заради тяхното вредно въздействие и на озона преждевременно у нас умират 11 787 души годишно, показват данни на Световната здравна организация и на европейския алианс „Здраве и околна среда“.

Затова утре вестник „Труд“ и Комисията по здравеопазването организират кръгла маса в парламента на тема: „Колко опасен е въздухът, който дишаме?“ Форумът е под патронажа на председателя на 43-тото народно събрание г-жа Цецка Цачева.

Смъртните случаи се увеличават още повече и стигат 18 145 българи за година, като се добави и рисковият фактор - замърсен въздух в затворените помещения. Става дума за опасно излагане на вещества, които се намират във въздуха в жилищата, училищата, градския транспорт, метростанциите. Според Българското дружество по белодробни болести в затворените пространства са били засичани над 900 вида вредни агенти, като концентрацията на някои от тях е до 5 пъти по-висока, отколкото на открито.

Доказано е, че замърсеният въздух причинява дихателни и сърдечносъдови заболявания. Според последните научни изследвания той е виновен и за много болести при децата, включително и диабет. Пораженията върху дихателната система започват от изострени симптоми, инфекции, дразнене и възпаление на белите дробове и стигат до повишена смъртност при пациентите с респираторни страдания. Не само това, но и се наблюдават астматични пристъпи, изостряне на ХОББ и увеличен риск от рак на белия дроб. „Развитието на белодробните функции при децата е ограничено, ако те живеят в райони с висока концентрация на фини прахови частици. Състоянието им обаче може да се подобри, ако се преместят в населени места с по-чист въздух, или да се влоши, ако отидат в още по-замърсени места“, показват данни на европейския алианс „Здраве и околна среда“.

Последиците от атмосферните замърсители върху сърдечносъдовата система са инфаркт, ангина пекторис, високо кръвно налягане, атеросклероза, повишена мозъчносъдова исхемия. А пиковите концентрации на фини прахови частици и азотни оксиди пряко водят до увеличаване на приема на пациенти в болниците заради потенциално фатални нарушения на сърдечния ритъм.

Тежките метали, изпуснати във въздуха, оказват силно невротоксично действие особено върху децата, допълват специалистите. Вредните агенти повлияват дори репродуктивните способности, тъй като влошават качеството на спермата, водят до преждевременно раждане, до поява на бебето с ниско тегло.