След масовата хакерска атака по време на местните избори през есента на 2015 година, в последните дни се подновиха посегателства срещу сайтовете на държавни институции.

Части от уебстраниците бяха заменяни, всичките бяха по-скоро забавни, но показват слаба защита на интернет лицето на институциите. Тези факти стават по времето, когато обявяват проекта за развитие на електронната идентификация, която "ще глътне" 24 млн. лева.

За операране на електронното управление ще отидат около 500 млн. лева. Как ще се опазят толкова много данни, събрани накуп, при условие, че се появяват такива пробойни и колко сериозен е проблемът разказа пред bTV комисар Явор Колев от ГДБОП.

"Сайтовете са създадени преди 10 години по европейски проекти и договорите на фирмите, които са ги обслужвали, отдавна са изтекли. В някои институции сайтовете се поддържат от пиар отделите и една служителка, например, има задължението да обновява информацията", коментира Колев.

Според него имало добра защита. "Информационните системи на институциите са добре защитени, а проблемът е със сайтовете не е свързан с кражба на информация, по-скоро проблемът е имиджов", коментира експертът.

За последните дни на сайта на Министерство на образованието се появи колаж, в който новоизбраният министър танцува върху маса, а известни политически фигури са с фесове и застанали на фона на турското знаме (препратка вероятно към неотдавнашния спор за учебните програми и техните промени).

Другата атака бе за сайта на МВР, където се появи "информация" за задържането на главния прокурор Сотир Цацаров.

В електронния портал на Националната агенция по приходите (НАП) беше поставен комичен клип, както и колаж с бившия председател на БНБ Иван Искров.

Колев заяви, че правителството е възложило разработването на национална стратегия по киберсигурност, така че на проблемите ще бъде обърнато внимание в най-кратки срокове.

Като експерт по киберсигурност той уточни, че атаките срещу сайтовете са престъпления по Наказателния кодекс, но за тях са предвидени са с ниски наказания – глоби до няколко хиляди лева или няколко месеца затвор, който обаче никога не се присъжда.

"Дано новият НК да е осъвременен в тази си част, защото сега почти всяко едно престъпление се извършва чрез информационни технологии", пожела комисар Колев.

По думите му киберпрестъпленията са трансгранични. "В киберпространството няма граници и юрисдикции: от своя компютър можеш да използваш ресурс от няколко държави и това означава, че трябва да имаме добро международно сътрудничество", каза Колев.

Той уточни, че една молба за правна помощ може да бъде изпълнена до две години.

Същевременно Колев обясни, че киберпрестъпленията изискват бърза реакция. "Вчера например в малък град е задържан педофил, разпространявал материали с детска порнография в интернет. Той е бивш полицай", разкри Колев.

Той призова и фирмите да бъдат внимателни за т.нар. фишинг атаки и апелира хората да се запознаят в информацията на специализирания сайт на ГДБОП Cybercrime.bg.