Стотици избиратели от Република Македония, които имат и български паспорт, са изправени на съд в България, защото са гласували, без да имат това право на изборите за Европейски парламент през май 2014 година.

Те не отговарят на принципа за уседналост - да са живели минимум 3 месеца преди изборите в България или друга страна членка на ЕС.

Съдебната практика в Благоевград и Кюстендил се оказа различна.

283 са делата в Благоевград срещу македонци с двойно гражданство, които са гласували незаконно в Скопие и Битоля на изборите за Европейски парламент. Към този момент споразумения са сключили 85 души, каза районният прокурор на Благоевград Борислав Ковачки. Всички те са осъдени с глоба в размер на 300 лева. Призовките се връчват на граничните пунктове при влизане в страната.

Над 250 са досъдебните производства в РП - Кюстендил. Тук съдебната практика е друга, македонците с българско гражданство се освобождават от наказателна отговорност и Районен съд - Кюстендил им налага административно наказание „глоба" в минимален размер от 1 000 лева.

"Това си е откровена репресия. Тъй като нещата излизат от ЦИК, това си е акция на ДПС с цел да бъде нанесен удар върху българските интереси и българите в Македония. На практика обслужва политиката на Скопие да мачка българите в Македония. Тези хора се осмелиха да гласуват и ние, вместо да ги поздравим и поощрим, започваме да ги преследваме и на практика вършим работата на скопските репресивни органи. Защо никой от прокуратурата и съда не си направи труда да провери как гласуват българите в Турция", каза пред Дарик зам.- председателят на НС и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

20 души от семейството на Благой Панов ще трябва да платят по 1000 лв., защото са гласували в посолството в Скопие на изборите за Европейски парламент.

"Всички, които гласувахме в посолството, ни имаше на списък там. След 1 година всички сме изненадани - за какво прокуратурата ни дава на съд? Не сме знаели за този принцип за уседналост от 3 месеца и че нямаме право да гласуваме. Гласувахме, защото се чувствахме като патриоти. Защо хората от СИК не ни обясниха, че нямаме право да гласуваме", заяви пред Дарик - Кюстендил Благой Панов.

"Информацията от Вас е новина за мен, в ЦИК няма такава информация", каза пред Дарик председателят на ЦИК Ивилина Алексиева. По нейни данни към момента голяма част от случаите, при които е нарушено изборното законодателство, завършват с отказ от образуване на досъдебно производство или прекратяване на същото, като от прокуратурата приемат, че няма умисъл в действията на гласоподавателя.

"След всеки вид избори избирателните списъци се предават на ГД ГРАО на МРРБ, която извършва проверка на всички гласували лица, независимо къде са гласували. След като получим информация за гласували в нарушение на правилата, ние изпращаме преписката на съответната районна прокуратура по постоянен адрес на лицето, която да извърши проверка налице ли е фактически състав на престъпление, тъй като ЦИК не е компетентният орган по отношение на НК", заяви още пред Дарик Алексиева.