С всеки изминал ден броят на насилените жени в Германия расте. Само в петък и само в Кьолн броят на жалбите в полицията се е увеличил с 50. Те разказват за сексуален тормоз, побои и обири.

Кьолн, Хамбург, Берлин, Франкфурт, Щутгарт, Цюрих. Германия, Швейцария, Австрия. Бити, дърпани, насилвани, обирани, обиждани. С всеки изминал ден все повече жени събират смелост да признаят за нощта срещу първия януари. С тази история картата на насилените се увеличава с един град. Добавяме Бон.

Една от пострадалите – Аня разказва за ужаса в новогодишната нощ. Екип на Нова се срещна с нея в университета ѝ. Там се чувства сигурна. Ще става лекар. Но не може да скрие болното си лице.

„На Нова година пътувах за вкъщи с нощния автобус и видях как в рейса двама млади мъже се карат. Един от двамата слезе с мен. Вървеше по-бързо, но в един момент се обърна и ми каза, че го гледам накриво. Удари ме с глава, паднах на земята и едва тогава той си тръгна”, разказва Аня Тринкнер.

Всичко става за по-малко от минута. Аня не знае кой я е нападнал. Сигурна е обаче, че не е бил германец.

„Беше по-млад от мен, в началото на 20-е. Предполагам, идва някъде от Източна Европа. Диалектът му беше такъв”, заявява Аня. Тя все още не знае, че на другата сутрин ще се събуди с посинено око, кръвоизлив и разклатени зъби. Веднага се обажда на полицията. И тогава тя ѝ нанася втория удар.

„Оттам ми отговориха, че имат прекалено много сигнали и страшно много работа. Казаха ми, че просто няма как да дойдат. Нямали нито свободни хора, нито свободни коли. Попитаха ме дали нещо са ми взели, дали мога да се прибера сама. Извиниха се и ми препоръчаха на следващата сутрин да им се обадя. А ако имам нужда от лекарска помощ, сама да се погрижа за себе си”, разказва младата жена.

Не ѝ остава нищо друго освен да се прибере вкъщи. На другия ден разбира за случилото се в Кьолн същата вечер. И намира една ужасяваща прилика. „Това, което ме потресе, е, че жените там са търсили помощ и никой не им я е оказал. Вцепених се, защото аз изпитах абсолютно същото. Когато се случи подобен инцидент, веднага се обръщаш към полицията. И когато оттам ти отвърнат: „Не можем да ти помогнем”, както са го казали и на жените в Кьолн, тогава нещата наистина стават ужасяващи”.



Постепенно окото ѝ заздравява. Иска се да се отърси и от шока. „Опитвам да потисна страха, защото си мисля, че човек не трябва да се променя. Но няма как да не мисля за това. Чувствам се неспокойна, особено когато навън е тъмно”, заявява Аня. Осъзнава също, че вече живее в своята по-друга германия.



„Винаги съм вярвала, че човек може да се чувства сигурен тук. Защото полицията е насреща и ако нещо се случи, винаги можеш да разчиташ на нея. Това е най-лошото, че човек има нужда от помощ и не може да я получи, защото има прекалено малко служители. Разбирам, че на Нова година се случват много инциденти, но да получиш отговор: „Съжалявам, но няма как да ви помогнем” - това е ужасно”.

Знае, че е ударена от чужденец. Но се опитва да мери ситуациите според виновните за тях, а не само според последиците.

„Мисля, че е добре да се дава шанс на хора, които не могат да живеят в домовете си, защото там е прекалено опасно за тях. Но начина, по който нещата се случват в Германия, не е правилен. Всичко стана от днес за утре. Трябваше да се предвиди, че толкова много хора ще дойдат тук. Ядосвам се на политиците, че не могат да се справят с този огромен брой хора. Имам чувството, че не знаят какво ще стане в бъдеще. Това ме кара да се страхувам”, заявява Аня.

Казва, че окото ѝ вече не я боли. Но се притеснява, че синината още не е отминала. Често връща лентата назад и се пита с какво е предизвикала този удар. Засега не е намерила отговор. Но ще продължава да го търси. Поне докато не загуби вяра, че за всяка агресия трябва да си има причина и че всичко тук може да е както преди.