От 2016 година влиза в сила одобрената преди няколко месеца пенсионна реформа. С нея се увеличава възрастта за стаж и се дава възможност за ранно пенсиониране. Доколко обаче е реална тази реформа попитахме в студиото на “Денят започва” Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика.

По думите му винаги, когато се пристъпва към някаква реформа е важно да се знае какво се цели да се постигне с нея. При обсъждането на настоящата промяна се акцентира върху факта, че се цели осезаем ръст на пенсиите, както и финансова стабилност на НОИ. В момента повече от половината от парите за пенсии не идват от осигуровки, а от данъци.

Всъщност от 1 януари 2016 година се въвежда нов модел на ранно пенсиониране. “Тогава кой ни гарантира, че с тези стъпки ще постигнем целта – т.е. ще има увеличаване на пенсиите и ще има стабилизиране на НОИ. Много разнопосочни сигнали се изпратиха с направените стъпки.” Иван Нейков обясни, че пътят е верен и той минава през неизбежно увеличаване на възрастта и стажа, но стъпките – по преценка на експертите, не бяха правилни.

Бившият социален министър очерта и друга картина – в бюджета е предвидено увеличаване на пенсиите с около 1,2% за 12 месеца. В същия този бюджет е записано, че очакваната инфлация за годината е 1,3%. Това на практика означава замразяване на пенсиите.

Иван Нейков заяви, че няма доказателства за това, че нарастването на минималната работна заплата е довело до намаляване на заетостта. Няма доказателства и в посока на това, че не води до увеличаване на безработицата, както и дали влияе на сивата икономика. “Мисля, че проблемът е в това, че много от работодателите не виждат ефекта от увеличаване на минималната работна заплата в труда. Т.е. те приемат, че увеличаването е по чисто административен път – не защото трудът, който получават от хората е по-висококачествен. Целият проблем е, че толкова години не искаме да направим връзка между квалификацията на хората и заплатите.”