Слушах новогодишната реч на президента. Навярно тези, които сме я слушали, сме малцинство. Повечето или не се интересуват, или направо се отвращават. Президентът сигурно по-добре от всеки друг политик в България си дава сметка за това. В едно интервю преди Коледа каза, че истинската криза е липсата на доверие към политиците и институциите.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

На Нова година държавният глава предпочете да не закача тази тема.

Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек. Успех е да дадеш, а не да вземеш, успех е да постигнеш прогрес, да вършиш добро... Трябва и богатите и бедните, и силните и слабите да усетят прогреса, рече президентът.

Не знам как е при другите, но на мен ми прозвуча като едно от най-меланхоличните Вапцарови стихотворения:

Послушайте, малки,

послушайте, мънички мои, –

така е днес,

наверно било е и вчера.

И аз, понеже нямам храна,

понеже нямам с какво,

ето на:

ще ви нахраня със вера.

Президентът казва верни и смислени неща, неща, които и ние си говорим  помежду си, макар и не точно в такава форма.

Нека да подобрим демокрацията и си подредим държавата. Предприемачите да успяват по правилата, а не с връзки. Институциите да работят с лице към хората и да решават техните проблеми. Младите да видят перспектива и да останат. Да почистим българското море, земя, природа. Да направим нашите градове и села по-модерни и уютни. Да дадем път на можещите и знаещите, на трудолюбивите и добрите, за да се множат делата им.

Работата не е в това просто да изговорим нещата, както направи наскоро и един висш съдия, и то в доста по-радикален вид. Работата е да се чуем, а тези, които са овластени, да правят реални стъпки.

Нищо такова не става. Пет-шест души от върхушката, не повече, си дават сметка за ставащото, останалите дори не разбират откъде идва тътенът. И защо.

И става така – понеже нема с какво, ще ви нахраня със вера.

... не бойте се, деца, за утрешния ден...