В последните години у нас все повече нараства възрастта, когато майките раждат първото си дете. Това, от своя страна, води до съкращаване на периода, в който е възможно раждането на следващи деца. Все повече са бебета, които проплакват без брак между родителите, защото венчавката е все по-малко предпочитана от двойките. Това са част от основните изводи в статията „Бракове, бракоразводи и раждания в България в началото на 21 век" на Националния статистически институт, която е част от пилотен проект на Евростат. Данните в изследването са за ноември тази година.

Най-високите стойности на раждаемост през последните 40 години са били регистрирани през периода 1974 - 1977 година. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 година е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125, или 7.7‰). През 2014-та броят на проплакалите пеленачета е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към края на 2014-та е 1 580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 година - с над 416 хиляди.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 година са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2.6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28.6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3.2 години. През 2014-та година достига 26.7 години.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10 - 15 години. През 2000 година в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38.4% от всички живородени, а през 2013 година достига пик от 59.1%. След 2006 година делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.