Правомощията и на главния прокурор, и на прокуратурата са ясни, но ако някой може да ни обрисува схемата, по която главен прокурор диктува на 204 народни представители, а и нека да не подценяваме министър-председателя, но да не подценяваме и начина, по които хората мислят в парламента.

.

Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Неделя 150“ главният прокурор Сотир Цацаров по повод съдебната реформа, като отрече да се чувства всевластен, подчертавайки, че разбира обвиненията по свой адрес, които не са лични, а заради заемания от него пост:

Имам усещането, че фигурата на властния човек или на ключовия играч - този, който диктува на 204 народни представители, на председателят на министерския съвет и на още много други лица, независимо дали съм аз или някои друг, е необходима в рамките на цялата тази дискусия, която не моменти преминава в кресчендо или се води съвсем тихо, даже и задкулисно. Но тази фигура е необходима, за да бъде посочен виновник, за да бъде посочено оправдание и най-сетне други да измият греховете си.

Според Сотир Цацаров основната цел на съдебната реформа е именно прокуратурата, защото е прекалено неудобна на част от политическия спектър:

Заради това той се опитва да я преформатира според своите разбирания, като в много случаи тези разбирания несъвпадат нито с Конституцията и закона, нито с моите разбирания, но не бива този резултат да бъде възприеман като тотална и трагична атака към главния прокурор, защото такава е играта, която те искат в момента.

Прокуратурата е държавното обвинение - този държавен орган, който предава на съд и поддържа обвинението, а дали има или няма осъден, решението е на съда. Аз не отричам възможните и съществуващи грешки по отношение на начина на формулиране на едни или на други обвинения, но тази теза, че прокуратурата внася дефектни и некачаствени обвинителни актове и затова у нас няма нито един осъден, е смешна, допълни Цацаров, според когото политиката насажда умишлено в обществото тезата за борба за независимост на съда. Той подчерта, че е наясно с заеманата от него длъжност, също както е наясно със своето място прокуратурата - място, което не е близо до съда, защото прокуратурата е страна в наказателния процес, независимо от твърденията за свръхвъоръженост на прокуратурата с правомощия.

Не бива да се допуска такова изкуствено създадено и от тук насетне поддържано вражеско разделение между прокуратурата и съда. Тези части на съдебната власт не са врагове - те са партньори, но не са партньори по закон – съдът е арбитърът, прокуратурата е държавното обвинение. В уважението към съда прокуратурата трябва ясно да знае своето място и тя го прави, а в същото време отговорността не е само на прокуратуртаа, тя е обща.

Сотир Цацаров подчерта, че вярва в съда като институция, която заслужава най-голямо уважение в държавата и заради това той трябва да поеме частта от мисията в защита на закона и на интересите на българските граждани, каквато той дължи по закон, а не каквато политиците или прокуратурата изискват от него.

Главният прокурор обвини някои от лидерите на Демократи за силна България (ДСБ) в целенасочени действия срещу промените в Конституцията, така че те да не бъдат приети. По думите му, те нямат интерес от политическото съгласие около съдебната реформа, защото за тях тя е необходима само като политически лозунг:

Радан Кънев, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов – тов аса хората, които общовзето внесоха предложения, с които по мое мнение взривиха този исторически компромис. Нещо повече- според мен те имаха пълната изгода от това да не мине нито едното, нито другото предложение, защото по този начин въпросът е т.нар. съдебна реформа и съдбата на прокуратурата остава нерешена.

Решението на проблема означава затваряне на тази страница (на конституционните промени) и преминаване към реални действия, свързани с изменения в законите, които определят правилата в съдебната зала, където влиза българския гражданин. Тези хора не са готови да затворят тази страница, защото тя им е нужна в политическата реторика.