На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и й са й наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.

Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттам носи наименованието си, символ на една от националните катастрофи за България.

Ньойският диктат е символ на несправедливостта, арогантността и недалновидността на държавите победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918).

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това, България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция), определено число добитък, както и 250 000 т въглища.

Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.