Добре въоръжени от Турция и опасно близо до руската база в Латакия. Туркмените в Сирия още от началото на кризата се включват във войната срещу правителството на Башар Асад, като получават финансова, логистична и оръжейна подкрепа от Турция. Дори създават и т.нар. сирийски туркменски бригади с цел защита на територията от атаките както на правителствените сили, така и на ислямистки групировки, включително и на ИДИЛ, преименувала се по-късно на “Ислямска държава”.

С включването на Русия и началото на руската военна офанзива обаче туркмените започват да понасят много осезаеми загуби. Което най-вероятно е причината и за последвалите стъпки на Турция. За руските интереси в Сирия въоръжените туркменски бригади обаче представляват опасност не само защото дават сериозен отпор на армията на Башар Асад, а най-вече заради близостта им до стратегическата зона Латакия, където са руските бази.

Туркмените са третата по големина народностна група в Сирия след арабите и кюрдите. Те са тюркски народ, изповядващ сунитския ислям. Наброяват около 100 хил. души - потомци на анадолски турци, които говорят един от анадолските диалекти на турския език. Заселват се в териториите на днешна Сирия през XI век. Именно с тяхна помощ селджукският султан Мелик шах завзема Северна Сирия и част от Палестина, а през XII век Салахедин ги използва умело срещу кръстоносците. По време на Османската империя туркмените се заселват в Халеб, Хомс, Хама и Латакия, като освен всичко друго се занимават и с охранителна дейност - най-вече пазят керваните на турските поклонници, пътуващи към Мека.

По време на френската окупация част от туркмените се преселват в Дамаск, където са асимилирани от арабите.

От 1936 г. на сирийските туркмени е забранено да говорят на майчиния си език, да го учат в училище или да издават каквато и да било литература. Забранено им е също да създават партии.

В по-ново време туркмените участват във всички нива на сирийския обществено-политически живот, включително и на най-високо военно ниво - като министър на отбраната например (Хасан ал Туркмани). Сред културния елит на нацията също има редица представители на тази народностна група. Преди началото на войната голяма част от обувната промишленост в Халеб например е в ръцете на туркмените.

В Ирак живеят също туркмени, като там бройката е значително по-голяма (между 500 и 800 хил. според различни данни) и за разлика от сирийските туркмени тези в Ирак са религиозно разделени на шиити и сунити.