В интервю за германския "Ааргауер Цайтунг" Гунар Хайнзон твърди, че бежанската вълна през Средиземно море е нещо като ново "преселение на народите".

"Зад тази миграция се крие една много висока раждаемост. Само в Африка населението се е увеличило от 220 милиона през 1950 до 1,2 милиарда в момента", посочва той.

Германският социолог и демограф коментира и дилемата, която в момента е особено актуална в Европа: къде свършва правото на политическо убежище и къде започва икономическата миграция. "През 1946 година беше въведено правото на политическо убежище, с което се визираха най-вече европейците, избягали от комунистическите държави. Тогава световното население беше 2,4 милиарда, а днес вече е 7,4 милиарда. По онова време никой не можеше дори да си представи, че за броени седмици милиони хора ще поискат политическо убежище", припомня германецът.

В своите демографски прогнози Гунар Хайнзон и неговите колеги използват един статистически инструмент, който са нарекли "войнствен индекс". Той измерва съотношението между мъжете от групата 55-59 години, които са се отправили към пенсия, и 15-19-годишните младежи, които тепърва подхващат битката с живота. В Германия този индекс е 0,66, т.е. – на 1000 възрастни мъже се падат 666 младежи. Същевременно в ивицата Газа индексът е десет пъти по-висок: на 1000 възрастни се падат 6000 млади мъже. Подобна е и ситуацията в Афганистан, както и в Нигерия, където и този индекс е 5. В интервю за седмичника "Ди Цайт" Хайнзон припомня, че в Европа подобен висок "войнствен индекс" се измерва между 16-ти и 20-ти век: "В този период Европа разполага с неизчерпаем човешки ресурс за войни, геноциди, колониализъм и преселения. Едва през 30-те години на 20-ти век оредяват редиците на поколението наборници, в което вече рядко се появяват трети или четвърти братя, особено ценени от военните като класическо "пушечно месо".

Насилие има там, където има пари

Защо бежанците са предимно млади мъже? Този въпрос си задават мнозина.

Пред "Ди Цайт" германският социолог и демограф посочва още: "В една страна с висок войнствен индекс, когато 1000 възрастни мъже излязат в пенсия, за техните работни места се борят 5000 и повече младежи. Те осъзнават, че тази борба е безнадеждна и търсят спасение в икономическата емиграция. Искат да напуснат родината си, но другите държави не желаят да ги приемат. Така, затворени вътре в своята страна, те бързо осъзнават, че нямат особени шансове, когато за едно място под слънцето се борят 5-6 души. Една част от тези младежи избират пътя на престъпността, докато по-интелигентните често пъти си сглобяват разни собствени теории за някакво "справедливо общество", с чиято помощ оправдават убийствата на "грешници и неверници". И ето, че по нашите новини за пореден път се появяват кадри от някоя нова гражданска война. Вземете Нигерия, например, страна със 170-милионно население. Там върлуват терористите от "Боко Харам" - име, което на хауса означава приблизително "Книгите са грях". Тези терористи избиват местните елити, за да се доберат до влиятелни позиции, каквито не могат да достигнат като икономически бежанци. След като не успеят да емигрират, такива млади хора обикновено се опитват някак да си изкарват хляба, после започват да вършат дребни престъпления, докато накрая се обединяват във въоръжени групировки. Но има и още нещо. За да са бойци, на тях им трябва храна – един скелет не може да влачи автоматично оръжие из джунглата. Ето защо в страните с войнствен индекс между 3 и 7 избухват насилия само тогава, когато има някакво икономическо развитие. Милионите гладуващи хора ти късат сърцето, но обикновено не представляват никаква военна опасност. Тоест, за да има военни сблъсъци, са необходими сравнително добре нахранени, обучени и здрави младежи. Схващането, че поради глада хората грабват пушките е много разпространено в медиите, но не отговаря на действителността. Гладът не може да тича с оръжие в ръка. Когато избухне поредната война в поредната африканска страна, непременно се вгледайте в развитието на доходите. В повечето случаи ще забележите, че войната е била предшествана от едно нарастване на годишния доход от 300 докъм 1500 долара. Нещо подобно се случва в Европа преди Първата световна война, когато на смърт са хвърлени 10 милиона младежи – 10 милиона, които за европейците по онова време са направо "джобни пари". В периода 1870-1914 европейците забогатяват, в семействата им се раждат средно над четири деца, но успоредно с това нараства и гневът им. Тези факти обясняват защо през 1883 година в книгата си "Народът – на оръжие" Колмар фон дер Голц препоръчва 17-годишните да отиват вече на фронта. "Защото само младежта лесно се разделя с живота", пише той. На 20 години младият мъж вече мисли за невеста. А 17-годишните момчета можеш лесно да ги изпратиш на смърт, още повече, че зад гърба им вече нетърпеливо рие с копита следващото поколение."

Дали обаче това означава, че европейските общества са умиротворени, защото застаряват? В отговор на този въпрос на "Ди Цайт" Хайнзон припомня как по време на гръцката криза реномирани професори предупреждаваха, че високата младежка безработица в Европа крие експлозивен потенциал. Според него това предупреждение е било напълно неоснователно, защото гневните млади гърци, статистически погледнато, са единствени синове или единствени деца, които винаги ще намерят подслон в хотел "Мама".

И не е само Гърция. В редица публикации Гунар Хайнзон търси обяснение на политически и обществени процеси през оптиката на демографията. Нима обаче важна роля не играят и такива фактори като религиозната мотивация или пък "сблъсъкът на цивилизациите", питат го репортерите на "Ди Цайт".

На този въпрос германският демограф отговаря така: "Нека вземем пример с ислямизма в Алжир. В периода между 1992 и 2000 година там близо 200 хиляди души се избиха едни други в сблъсъка между религиозните фундаменталисти и обикновените вярващи мюсюлмани. По онова време месечно умираха около 1000 души, докато днес в Алжир само от време на време има по някое политическо убийство. И преди, и по време на онова клане, а и след него алжирците си остават мюсюлмани. И преди, и сега те мразят евреите и Израел. Какво тогава се е променило? Някой ще каже, че са се уморили от войната. Но вижте историята на Европа. Трябваха ѝ цели 500 години, за да се умори от войната. Нима 100 години нямаше да са достатъчни? Фактът в Алжир е друг: По време на онези кръвопролития раждаемостта спадна от 7-8 до 2-3 деца в семейство."

Едва след десетилетия ще разберем кой е бил по-мъдър

Хората в беда, дори и най-неграмотните, също имат право на достойнство

Демографските прогнози на Гунар Хайнзон закономерно пораждат въпроса: нима можем да умиротворим света, насочвайки към Европа целия този демографски излишък? Неговите коментари пред "Ди Цайт" и "Ааргауер Цайтунг" гласят:

"В регионите, откъдето идват най-много мигранти – Африка, арабските страни и ислямските държави в Южна Азия като Пакистан, Бангладеш, Афганистан, Малайзия и Индонезия – днес живеят 2 милиарда души. През 1950 година бяха 400 милиона. Всеки четвърти от тези 2 милиарда иска да емигрира, т.е. 500 милиона души. Тази цифра звучи шокиращо, но въпреки това е чудно, че не са повече, като имаме предвид в какви условия живеят хората в тези краища на света. През 2050 година там вече ще има 3,5 милиарда души, а 900 милиона от тях ще търсят начин да се доберат до Първия свят. Към 2050 година ЕС ще има нужда от около 70 милиона мигранти, само за да компенсира отрицателната си раждаемост. Ако предположим, че към този момент още 30 милиона европейци ще са се изселили в Австралия и Канада, броят на необходимите пришълци нараства до 100 милиона. Така че онези, които се занимават с въпроса, трябва ясно да си дадат сметка, че за едно налично "място" в ЕС ще напират около 10 мигранти. И своевременно да си напишат домашното. (…) В момента наблюдаваме два различни подхода. Една група държави (Източна Азия, Канада, Австралия и Нова Зеландия) пазят границите си с войска и пускат единствено квалифицирани мигранти. Такива страни аз наричам "крепости за компетентни". Там също има ниска раждаемост и съответната нужда от мигранти, но тези страни са решили да запазят лидерските позиции на своите икономики. Ето защо безпощадно подбират само можещите. В рамките на ЕС Великобритания също изповядва тази философия. В момента бързо се разширява пропастта между такива развити страни и другата група развити страни, които смятат, че отритнатите хора имат нужда от помощ и държат границите си отворени за тях. Тези държави не се боят за своята конкурентоспособност или пък просто държат на своите ценности. Лидерите на тази група са Франция, Германия и Швеция. Занапред обаче все повече ще се увеличават страните от другата група, които следват принципа на "крепостите". В момента не знаем кой е по-щастлив, а едва след десетилетия ще разберем кой е бил по-мъдър."

В своя статия във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Гунар Хайнзон в крайна сметка отдава дължимото на моралния избор, който в момента правят страни като Германия. "Кандидатите за политическо убежище и хората, търсещи закрила от надвисналата смъртна заплаха, за които в момента сякаш се грижи само Берлин, не бива да се подлагат на никакви проверки. Защото хората в беда, дори и най-неграмотните, имат не по-малко право на човешко достойнство от Нобеловите лауреати", пише той.

Гунар Хайнзон (1943) дълги години работи като професор по социология и социална педагогика в различни германски университети. Днес е преподавател по военна демография в "Колежа по отбрана" на НАТО в Рим.