В Черно море пристигат все повече "пришълци" - нетипични за акваторията създания. Засега те се "внедряват" в екосистемата, без да й вредят. Някои от тях дори служат за храна на типичните черноморски създания. Едновременно с това обаче специалистите от Института по рибни ресурси във Варна отчитат намаляване на рибните запаси като цяло, съобщава БТА.

Рибарите масово се оплакват, че рапаните стават все по-дребни, а черната мида се среща все по-рядко. За прословутия калкан учените казват, че популацията се възстановява, макар че засега става дума предимно за маломерни калканчета, които биха представлявали стопански интерес след година-две, стига да доживеят дотогава. За новите видове, състоянието на морето и бъдещето на българските рибари БТА разговаря с директора на Института по рибни ресурси във Варна проф. д-р Даниела Клисарова.

Първите "пришълци" са рапаните

"Пришълци" в Черно море има не от днес и вчера, разказва Клисарова. Първият такъв вид всъщност са рапаните и тяхното пристигане дори има сериозен положителен икономически ефект за бизнеса на страната. След рапаните "пристигат" различни видове ктенофори, като появата на нови видове продължава и до днес.

Според учените "пришълците"се внедряват успешно в екосистемите на Черно море, без да ги застрашават.

Новопоявилите се видове са от Тихия и Атлантическия океан, разказва директорът на института. Като примери посочва два вида ктенофори със звучни имена - Мнемиопсис лейди и Берое овата. Изброява и няколко екзотични вида зоопланктон и фитопланктон. Тези океански видове се адаптират добре не само в Черно, но и в Средиземно море, разказва Клисарова. Експертът подчертава, че за разлика от рапана, те не са инвазивни, намират своята ниша и са полезни за цялостната екосистема.

На въпроса дали българинът скоро ще започне да лови и яде океански риби Клисарова енергично поклаща глава отрицателно. По думите й в Черно море навлизат предимно планктонни видове. Те обаче служат за храна на типичните черноморски обитатели. Това не са вредни организми, пояснява Клисарова. Според нея сами по себе си дори са полезни и имат своето място под слънцето, макар и човекът да няма пряка полза от тях.

Засега в нашето море опасни създания, например отровни медузи, не са нахлували и на фона на останалите басейни по света то си остава безопасно, успокояват учените.

Положителна е тенденцията за възстановяване на екосистемата ни като цяло

За намаляването на рибните запаси Клисарова посочва, че това е тенденция в цял свят, а не само в Черно море. Според нея дори при нас има все пак положителна тенденция за възстановяване на екосистемата като цяло, което предполага и постепенно възстановяване на рибните запаси.

Настоящите "снимки" показват драстично намаляване на ресурсите в сравнение с 60-те и 70-те години на миналия век, но през последните години има увеличение например при трицоната, сафрида, посочва Клисарова. После уточнява, че когато се коментират тези видове трябва да се има предвид, че те са със сезонен характер, само преминават покрай българския бряг и затова количествата на запасите трудно се определят.

Когато говорим за запаси, не бива да забравяме, че само две от държавите край Черно море - България и Румъния, се подчиняват на законите на ЕС, допълва Клисарова. Останалите страни ловят колкото и както могат, като за тях забраните и квотите за улов не важат. Според учените тази неконтролирана дейност донякъде определя и снижението на запасите.

Специално за калкана Клисарова посочва, че ситуацията не е съвсем драматична. Разказва, че миналата година учените от института са направили проучване, което показва, че запасът от организми е добър. Тя уточнява, че са наблюдавани предимно маломерни калканчета, което обаче означава, че ако се отърват от бракониери и поживеят достатъчно дълго, след година-две за популацията наистина ще може да се каже, че е добра.

"Имаше становище да се наложи тотална забрана за улов на калкан, ние обаче смятаме, че това не трябва да се случва", казва Клисарова. Според нея по-добрият вариант е да се обмислят отново сроковете, през които може да се лови този вид и да се следи стриктно за изпълнението на забраните.

За най-интелигентните морски обитатели - делфините, Клисарова споделя, че при тях не може да се говори за намаление, а дори за възстановяване на популацията. Съвсем скоро варненските учени от института са направили мащабно проучване на този вид. Първата "снимка" на вида със самолет е правена през 60-те години, но тогава качеството на техниката е било далеч от съвременното, казва Клисарова. По думите й в настоящото проучване учените са ползвали най-модерна техника. Експертът допълва, че резултатите от направената оценка на популацията ще са готови съвсем скоро и не е изключено, в зависимост от данните, да се пристъпи към определяне на защитени зони.

Броят на делфините се възстановява не само в българските води, но и в Черно море като цяло

Броят на делфините се възстановява не само в българските води, а в Черно море като цяло, казва Клисарова. Според нея това се дължи донякъде на изчистването на водите през последните години от големите промишлени замърсители. Явно има и достатъчно храна за бозайниците, защото делфините са там, където има риба, допълва ученият.

Директорът на института потвърждава твърденията на рибарите, че рапаните в морето стават все по-дребни. Според нея причините са две. Първата е, че при настоящия масов улов, охлювите просто нямат време да пораснат. Другата причина е, че нямат достатъчно храна, защото са успели през годините да изядат мидите.

Всъщност за драстичното намаляване на черната мида освен рапаните голяма вина носят и хората, посочва Клисарова. По думите й естествените филтри на морето изчезват благодарение на безразборното и безхаберно тралене. Клисарова припомня, че бяха определени зони, в които може и в които не може да се извършва тази дейност. Дали обаче правилата се спазват, учените не следят, защото това не е тяхна работа. Всъщност предстои да получат косвени доказателства дали от забраните има някаква полза.

Предстои ново проучване на запасите от рапани и миди

Предстои ново проучване на запасите от рапани и миди. За изработването на оценката е купен специален софтуер, който взема предвид абсолютно всички показатели, включително химичния състав на водата, наличните течения и т.н.

След морските обитатели с директора на института засягаме и темата за есетровите риби, за които пък дунавските рибари твърдят, че вече не се срещат. Според Клисарова е напълно възможно да има намаляване на видовете до такава степен, че да не се срещат масово. После с въздишка добавя, че след като рибарите твърдят, че ги няма, значи ги търсят, а върху улова на есетровите има тотална забрана. Ветото е наложено точно, за да се възстанови популацията, казва Клисарова. И обобщава, че за тези видове поне може да се направят стъпки за зарибяване на реката, да се помогне за възстановяването им, докато при морските видове този вариант за положителна човешка намеса е неприложим.