Най-често налаганото наказание за престъпления по транспорта е наказанието „пробация". Пробация е наложена в 54,2% от влезлите в сила осъдителни съдебни актове в изследван от прокуратурата 5-годишен период.

Следващото по честота на налагане наказание е условното „лишаване от свобода" (чл. 66 НК). То е наложено средно в 25,8% от осъдителните актове в периода. Наказанието „глоба" е налагано при 14,4% от присъдите, а най-малко приложимо е ефективното „лишаване от свобода" (чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 НК) - в 4,5% от осъдителните съдебни актове.

Изследването на прокуратурата обхваща движението и резултатите по наказателните производства за престъпления по транспорта за периода 2010 г. - 2014 г. То е направено с оглед евентуалната необходимост от нови нормативни разрешения и подпомогнато от представители на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата и студенти на УНСС и Нов български университет.

От наказателно-правна гледна точка е направена констатацията, че са били приети съществени изменения и допълнения на чл. 343 НК (ДВ, 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.) в посока засилване на наказателноправната защита по основни и квалифицирани състави на резултатните престъпления против транспорта. За сметка на това част от предвидените административнонаказателни санкции остават в неадекватно малък размер, предвид ефекта, който бива предизвикван от конкретното нарушение, особено когато е масово.

През изследвания период са завишени имуществените санкции, за множество други нарушения, част от които не са така честа или пряка предпоставка за причиняване на ПТП, се посочва в доклада на прокуратурата.

Изследването води до извод, че за постигане на превантивен ефект и намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия трябва да се постави акцент върху административно-наказателните разпоредби и тяхното своевременно и точно прилагане. Хаотичните и несинхронизирани промени не могат да доведат до реализиране на основната цел - намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия, чрез възпитаване на по-отговорно поведение и повишаване култура на движение по пътищата на всички участници.

През 5-годишния изследван период (2010-2014 г.), се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на броя на установените нарушения, като този спад през 2014 г. е драстичен.

Това намаление не се дължи на повишаване на съзнателността и спазване на правилата за движение от участниците, тъй като броят на причинените ПТП през 2014 г. е по-голям от този за предходната година (и съразмерен с броя им за анализирания период), броят на ПТП с причинени смърт и раняване е съразмерен с предните години, а броят на загиналите нараства с 10%, спрямо предходните две години, при запазване на броя на ранените.

През периода 2010 г. - 2014 г. делът на новообразуваните досъдебни производства за престъпления по транспорта (ПТ) варира между 11% и 12,5% от всички новообразувани ДП в прокуратурата, което означава, че този вид дела формират относително стабилен дял в структурата на престъпността за страната. Най-висок е делът им през 2010 г. (12,5%), а най-нисък през 2013 г. (11,1%).

През изследвания период са приключени 4126 дела с влязла в сила присъда за престъпления по транспорта, при които е причинена смърт, тежка или средна телесна повреда. Оправдателни присъди са произнесени в 98 случая.

Докладът на прокуратурата завършва със заключението, че са нужни усилия, най-вече в следните посоки:

- преосмисляне на системата за наказания за противоправно поведение с акцент върху административните наказания и мерки (в т.ч. разширяване на обхвата на принудителните административни мерки, водещи до временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и спиране на МПС от движение)

- опростяване на процедурите и повишаване на ефективността на административнонаказателното производство.

- повишаване на информираността, превенцията и обучението на всички граждани за спазване на правилата, осигуряващи транспортната безопасност и предотвратяване на рисковото шофиране (в т.ч. модернизирането на методите на обучение при придобиване на правоспособност и по-силно застъпване на тематиката в общите образователни програми)