Първо - съществуващите паркинги в града винаги са били в ръцете на общинския съвет и на районните кметове. Моята борба срещу това статукво е била с една основна цел - средствата от тези паркинги да влизат в бюджета на общината, а не в частни джобове!

Припомням битката през 2007 г., когато се направи опит за създаване на общинското предприятие „Паркинги и гаражи”. Възпротивих се и осуетих реализацията му със същата цел - да могат средствата да постъпват САМО в общинския бюджет. Тогава замисълът беше то да събира и глобите, за което нямаше необходимите правомощия.

Въпросът с паяците. Мероприятията по репатрирането бяха оставени в ръцете на частни фирми, които безогледно скубеха варненци, а средствата от глобите влизаха в личните им джобове. Премахнах тази практика със закупуването на общински паяци. Тези технически средства са необходими и в кризисни ситуации - за отваряне на улици от аварирали, изоставени автомобили, при снегопочистване и т.н.

Към същината на проблема – местата за паркиране никога не са били достатъчни. Но, пък, е вярно, че по пътя на новото строителство бяха открити стотици нови места за паркиране. Припомням местата: бул. „Княз Борис I” - от Икономическия университет до Севастопол и до община Варна; по линия на нова организация на движението – обособените еднопосочни рингове осигуриха законосъобразно паркиране от ед ната страна на много улици; изградените паркоместа от двете страни на бул. „Владислав Варненчик” – вход и изход; пазар Чаталджа; от подлеза пред Двореца на културата и спорта до входа на морската градина; по протежението на ул. „Генерал Колев” – 14 новоизградени паркови места в междублоковите пространства. Изградените тогава паркостоянки за таксиметрови автомобили, които - за съжаление, и до днес са недостатъчни.

Има причина за паркираните по тротоарите автомобили. Най-често това е свързано с промененото предназначение на стотици гаражни клетки - особено в централния район „Одесос”, които от гаражи бяха превърнати в търговски обекти с разрешение на районните кметове. Информирахме варненци за този проблем, но ОбС не пожела да се занимава с него.

За подземните паркинги – по моя инициатива се изготви проект за многоетажен паркинг, непосредствено до сградата на Община Варна, където положението е особено тежко. Тогава той бе осуетен, но и до ден днешен е нереализиран. Всичко това се случи с активното съдействие на общинските съветници - те намериха подставени лица, а жалбите им попречиха на реализацията му. Проектните места само в този подземен многоетажен паркинг бяха 400.

Ръководената от мен администрация определи 14 места за изграждане на подземни паркинги в града, чието изграждане беше осуетено отново в резултат на задружните усилия на група общински съветници.

Проблемът с паркирането в града е на трето място по степен на тежест сред градските проблеми на Варна. Първият, най-тежкият, е отсъствието на втори мост – близнак на Аспарухов мост. Вторият е липсата на обходни дъги и на околовръстен път. Длъжен съм да съобщя, че поставихме началото на решаването на тези проблеми с изграждането на 4-лентовия път, свързващ ЖП-гара Варна с хипермаркет „Метро” и бул. „Владислав Варненчик”; пробивът край стадион „Спартак”, започващ от МБАЛ „Св. Анна” до район ”Младост” и бул. „Цар Освободител”; от МОЛ Варна до вятърната мелница; от Бул. „Република” до бул. ”Трети март”.

Да припомня още и за публичния скандал от лятото на 2012 година със създаденото тогава - от общинските съветници на ГЕРБ, Командитно дружество, което трябваше да създаде Синя зона и да събира таксата от нея. Всички средства, постъпващи от експлоатацията на зоната, щяха изцяло да бъдат изгубени за града! Осуетих това алчно намерение, но въпросът за Синята зона си остава. Според мен, поради неравностойното положение, в което тя ще постави засегнатите от нея варненци. Например, възможно е тя да противопостави интересите на живеещите в район „Одесос”, където е големият проблем, с интересите на живеещите в район „Младост”. Съществуват още редица противоречия и проблеми. Редно е този въпрос да намери справедливо решение, а за да се стигне до такова, намирам, че е уместно провеждането на местно допитване до гражданите на Варна, референдум. Днес, октомври 2015 година, за мен е необяснимо защо - след напускането на поста ми през март 2013 година, усилията в тази посока бяха преустановени.

Kоалиция "Кирил Йорданов - Кметът на Варна"