Народни представители и специалисти нищиха в парламента как да се преборим с факта, че сме на едно от водещите места в Европа по смъртност заради сърдечносъдови заболявания.

На кръгла маса с участието на ендокринолози, кардиолози и редица други медицински професионалисти депутатите се запознаха с притеснителната статистика за сърдечносъдовите заболявания у нас и чуха препоръки за това как тя да бъде променена.

Цветана Кътова, национален консултант по кардиология, застъпи тезата, че болестите трябва да се третират като недостатъци в обществото. Пациентите страдат тежко, инвалидизират се, обясни тя тежките последици от сърдечносъдовите заболявания, като припомни на народните представители, че така и роднините им често трябва да спрат да ходят на работа, за да се грижат за болните си близки.

Сърдечната недостатъчност клони към пандемия. Голяма част от пациентите над 65 години страдат от нея, тя е и една от основните причини за хоспитализация, алармира Кътова.

Стана ясно, че общо 24% в рамките на първия или няколко месеца са рехоспитализациите за Европа на болните от сърдечна недостатъчност. До 2,7% от разходите за здравеопазване се заемат именно от лечението на това заболяване.

Нямаме регистър на болните със сърдечна недостатъчност, обяви националният консултант, като предложи да се регламентира еднодневна доболнична помощ след изписване на такъв пациент от лечебно заведение.

В света хоспитализациите спадат с по 10%, ако се спазват европейските препоръки, пресметна Кътова, като изтъкна, че българският пациент не е по-различен от европееца и тези неща могат да проработят и при нас. Да насърчим разработки и анализи в тази насока, да си направим регистър. Важно е да има национална стратегия за подобряване на здравните показатели, увери Кътова.