С напредването на възрастта биологичният ритъм на зрелите хора напълно се разминава с обичайното работно време от 9 до 17 часа, а това носи “сериозна заплаха” за душевното здраве.

Д-р Пол Кели от Оксфордския университет казва, че е необходима значима социална промяна, която да премести началото на работния ден и училищните занятия в синхрон с биологичния часовник на хората.

Експертите, проучващи денонощния ритъм на функциониране на тялото, доказват, че 10-годишните деца не са готови да се съсредоточат за академични занимания преди 8.30 часа. 16-годишните младежи пък е препоръчително да започват занятия в 10 часа, за да постигат максимални резултати, а студентите в университета - в 11 часа.

Те също така считат, че преместването на старта на учебния ден може да доведе до повишаване на оценките с 10%. Същото се отнася и за започващите рано работа служители, при които съществува вероятност за понижаване на резултатите и увеличаване на здравните рискове.

Доказано е, че недоспиването има силно негативно влияние върху здравето. Само една седмица с по-малко от шест часа сън на нощ води до 710 промени във функционирането на гените.

Липсата на сън влияе на работоспособността, концентрацията, дългосрочната памет и стимулира употребата на лекарства и алкохол. Тя води и до изтощение, тревожност, напрегнатост, гняв, импулсивно поведение, напълняване, високо кръвно налягане, понижен имунитет, стрес.