"Световната банка ни препоръчва да намалим ДДС върху лекарствата в България, защото е твърде висок. Сигурно знаете, че всяка една теза може да бъде извадена от контекста.", каза Любомир Дацов, икономист и заместник-министър на финансите /2003-2009/.

"Не смятам, че това е добра идея. И ще обясня защо.

Има едно основно правило, което и СБ поддържа и то е, че ако трябва да се прави политика на стимулиране и подпомагане, то тя би трябвало да мине не през приходната, а през разходната част на бюджета. Унифицираната ставка позволява по-висока и по-добра събираемост, което благоприятства набирането на допълнителни приходи за финансиране на разходните политики и социални дейности. И ако сега не е лесно да се постигне ръст в събирането на ДДС, то при въвеждането на различни диференцирани ставки ще се създаде допълнителна административна трудност.", обясни Дацов.

Според него намаляването на ДДС върху лекарствата у нас не би решило основния проблем - необходимостта от намаляване на цените им. Това е постижимо, но няма да стане по този начин. Опитът показва, че ако се пристъпи към намаляване на ДДС върху лекарствата ще се нанесе повече вреда на бюджета, отколкото ползи и няма да се стимулира намаляването на цените. Защо?

На първо място, защото потреблението на лекарства е с ниска еластичност, както се изразяват икономистите. Там има постоянни обеми на потребление, а не може да бъдат намерени заместители на лекарствата, независимо дали са оригинални или генерици. Освен това намаляването на данъците не действа толкова директно върху цената, защото търговците предпочитат да увеличат печалбата.

Убеден съм, че ако трябва да се направи нещо в тази посока за снижаване на цените, то трябва да се увеличи конкуренцията. Пазарът на лекарства е много специфичен. Знам, че ставките на ДДС в рамките на два сектора могат да имат изключение от правилото на унифицираната ставка ДДС в ЕС. Ние имаме такова изключение в туризма и то в определен тип услуги, но той е един вид износ, който се консумира на местно ниво. Това бе логиката на тази промяна, за да се стимулира туристическия поток в страната. Докато, ако има дискусия ще се чуят гласове диференцирана ставка за ДДС да има върху детските стоки, а не върху лекарствата, например. Не съм убеден, обаче, че трябва да отваряме широк диалог върху темата, защото в България сме намерили добър и работещ данъчен модел.

Не смятам, че е необходима дискусия за отделен данък. Той е част от система и не може да твърдим, че като променим един неин сегмент, образно казано, сменяйки болт от обикновен да направим състезателен автомобил. Данъчните системи са базирани на определени модели и принципи. Един от тях за ДДС-то у нас е, че той има у нас широка база и унифицирана ставка. А и защо трябва да променяме нещо, което работи - като данъчно законодателство, като тип данъци нашата система е една от най-добрите в Европа. Тя показа, че може да осигурява стабилни приходи на бюджета.

Имам любима формула - данъците не са създадени, за да бъдат намалявани, а за да осигуряват приходите в бюджета.

При положение, че е налице дефицит, независимо от излишъка в хазната, който се дължи на временни обстоятелства, трябва или да се вдигат данъците или да се намаляват разходите. А, когато хората искат по-малки данъци и ставки трябва да си изберат от какво да се откажат от другата страна на уравнението. Иначе е лесно да се спекулира и да се говори с популизъм.

Данъчната система в България не е просто добра, тя, може би, е най-добрата в ЕС, което не означава, че няма необходимост от подобряване в сферата на администрирането. Този модел стимулира икономическия растеж и създаването на по-голяма заетост, като отговаря на най-добрите практики в Европа. Всяка година ЕС издава един обзор на данъчните системи на всички страни-членки и се прави оценка на въздействието на различните данъци. Ако погледнем препоръките там от последните години, прави впечатление, че те дават пример данъчна система, каквато ние имаме в момента.

Разбира се, че е добре да бъдат по-ниски цените на лекарствата, но намаляването на ДДС за тях ще бъде само от полза за производителите, но не и на потребителите. Който се наема нека да прави такава политика през разходната, а не през приходната част на бюджета. каза още Дацов