Почти 2,5 млрд. лв. ще платят битовите клиенти и бизнеса в България за тока от ВЕИ, американските тецове, топлофикациите и заводските централи. Малко над 1 млрд. лв. от тях се падат на централите, които произвеждат еленергия от слънце, вятър, вода и биомаса. Други 935 млн. лв. ще бъдат платени на ТЕЦ „AES Марица Изток 1” и ТЕЦ „КонтрурГлобал Марица-изток 3”, а почти 520 млн. лв. - на топлофикациите и заводските централи. Това показват данните от последното ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 август. С него цената на тока за бита в страната беше намалена средно с 0,11%, но добавката „задължения към обществото” за бизнеса беше увеличена двойно.

От документа става ясно още, че от въпросните 2,5 млрд. лв. некомпенсирани чрез цената на НЕК са 1,24 млрд. лв. Те ще се покрият през цената „задължения към обществото”, която КЕВР реши да изравни за бита и бизнеса от 1 август на ниво от 37,90 лв. на мегаватчас.

За да осигури потреблението на клиентите на регулирания пазар, на който вече са само битовите клиенти и най—малките фирми на ниско напрежение, НЕК ще купи и ще продаде на снабдителите ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про” до края на следващата година 15,1 млрд. киловатчаса при общо очаквано вътрешно потребление от 32,7 млрд. киловатчаса, включително от внос.

В действителност НЕК ще купи 20 млрд. квтч но разликата от 4,9 млрд. квтч КЕВР й е заложила да реализира на свободния пазар. Така, от общото количество, което НЕК ще трябва да плати, 92% се падат на същите „скъпи” централи – тези с дългосрочни договори и за които има задължително изкупуване.

На тях се пада и 73 на сто енергията, която ще влезе на регулирания пазар през идните 11 месеца, или 13,5 млрд. квтч. По-конкретно 45% от тока, който бита ще потреби до 30 юни догодина е от двете американски централи, 18,8% - от ВЕИ и малко над 16% от заводските централи и когенерациите.

Делът на АЕЦ „Козлодуй” е сведен до 7 на сто или едва 1 млрд. киловатчаса. Голямата изненада е, че КЕВР е променила първоначалното си решение държавната ТЕЦ „Марица Изток 2” да изпадне изцяло от регулирания пазар. С окончателното си решение тя й е определила да произведе за този сегмент 613 млн. киловатчаса, което дава 4% от енергията, която ще влезе на него.

Според прогнозите клиентите на ЧЕЗ в Западна България ще потребят до началото на следващия юли 6,5 млрд. квтч, тези на ЕВН – 5,3 млрд. квтч, а тези на „Енерго-Про” – 3,3 млрд. квтч.

Остава прогнозите за потреблението, спрямо които са смятани цените на регулирания пазар и добавката „задължения към обществото” да се сбъднат. Ако се съди по становищата на ЕРП-тата, цитирани в ценовото решение обаче, има опасност това да не се случи. ЕРП-тата са настояли КЕВР да занижи очакванията си за потреблението. Причината е наблюдаваното от тях засилено излизане на клиенти, основно малки фирми на свободния пазар и очакваната пълна либерализация от началото на следващата година. Тогава опасността е НЕК да трябва пак да плати повече за скъпия ток отколкото й е покрито чрез добавката и да трупа още загуби. От КЕВР обаче смятат, че опасенията на ЕРП-тата няма да се сбъднат и няма да се запази тенденцията за масово излизане на фирми от регулирания на свободния пазар. Те изтъкват, че за това ще допринесе изравняването на размера на добавката за двата сегмента на пазара. Досега бизнесът на свободния пазар плащаше двойно по-ниска добавка.

Данните на НЕК за първите шест месеца на годината сочат, че закупената енергия от фирми на свободния пазар е скочила с 23%. В същото време продажбите на НЕК към т.нар. доставчици от последна инстанция (ЕРП-тата, но в друго свое качество) са паднали с 60 на сто на годишна база през първото полугодие. Доставчиците от последна инстанция снабдяват фирмите средно напрежение, които все още не са си намерили друг доставчик. До края на май по данни на ЕСО на свободния пазар имаше около 6000 потребители.