Кризата в българските домакинства не си е отишла. Точно към този извод насочват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, според които под линията на бедност от 295 лв. живеят повече от 2 460 000 българи.

Може би, на макрониво и при големи предприятия това да не е валидно, но голяма част от българите все още живеят в условията на криза. И прекалено голяма част от доходите им отиват за храна и издръжка на дома. Именно това са индикаторите - когато повече от половината от парите ни отиват за тези разходи.

Ако трябва да сме коректни, при изчисление на доходите се вземат предвид преди всичко заплати, пенсии, социални помощи, но значителна част от българите си допълват приходите в рамките на сивата икономика. А нея статистиката не я лови. По сведения на експерти сивата икономика у нас е вече над 30%, така че българинът търси и намира начин да оцелее в тази тежка ситуация.

Има една теза, че цените в България са на европейско ниво. Изследванията сочат малко по-различна картина. Без да изключвам, че има отделни стоки, които наистина са на равнището на тези в богатия Запад - в Германия, във Франция, примерно. Заявявам, че т.нар. средни ценови нива са с 40-50% по-ниски, отколкото в посочените страни. Макар че доходите им са в пъти над нашите.

Това съвсем не означава, че е забогатял българинът.

Бих препоръчал - не гледайте със завист на юг, към Гърция. В България, за жалост, винаги е действал принципът: по-добре е там, където аз не съм. От тази гледна точка не е сега моментът да завиждаме на гърците. Те започнаха да пият горчивата чаша и, за съжаление, ще я пият поне още 10 години. Ситуацията при тях отвън сигурно изглежда много по-добре, отколкото отвътре.

От друга страна, не е коректно към хората да се твърди, че заплата от 340 лв. не е ниска заплата, както заяви българският вицепремиер Меглена Кунева. Според нашите анализи гражданинът у нас е разумен и скромен в своите очаквания. Преобладаващата част от населението смята, че за да живее един човек нормално в България му трябва заплата между 800-1000 лв., което е разумна претенция. Ако един човек стигне тези нива на доходи, то той, според своите разбирания, живее един що-годе нормален живот.

Има компании у нас, които дават високи заплати, но в тях работят не повече от 1-2% от българите. Вярно, че статистиката отчита, че средната работна заплата е около 800-880 лв. Но винаги трябва да се отнасяме с известни резерви към статистическите данни, защото те отчитат само парите на работещите.

В тях няма сведения за стотиците хиляди безработни. И ако техните нулеви доходи съберем с доходите на всички останали, изведнъж ще установим, че средните ни приходи са доста под 500 лв. Затова има усещане в обществото, че нещата не вървят. Защото една голяма част от хората си осигуряват пари само за храна и издръжка на дома. И нищо друго не могат да си позволят!

Докога така?

Единият от отговорите е: докато нашата икономика започне да става конкурентноспособна не на базата на ниските заплати, а на основата на качествената продукция. Днес имаме икономика, в която над 93% от предприятията са с по-малко от 9 работника. Което означава, че у нас преобладават микропредприятията. А искаме точно те да генерират високи заплати. Няма как да стане това. Практиката показва, че микропредприятията не могат да плащат заплати над средните.

Така че имаме обективен проблем, който препятства бързото нарастване на доходите. Това може да стане само в средните и в големите предприятия, които имат уменията и шанса за износ. Микропредприятията правят по изключение износ и основно работят за вътрешния пазар. А когато вътрешният пазар няма покупателна способност, заради ниски доходи, няма как компаниите-джуджета да реализират продукцията си в такива размери, че да вдигнат рязко заплатите.

Проблемът е в модела на икономиката ни. Ако той се промени по посока на окрупняване, на нарастване на мащаба на фирмите у нас, едва тогава можем да чакаме и по-високи заплати.

Което означава, че до 2-3 г. това няма как да се случи.