Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително, посочват от „Галъп интернешънъл” на базата на данни от национално представително проучване по темата, независимо от външно финансиране, направено между 26 юни и 2 юли сред 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна.

Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно, коментират те.

Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности, отбелязват социолозите.

Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, смятат от „Галъп интернешънъл”.

Те са задали редица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези. Например анкетираните са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.

Социолозите са проверили и други варианти, сред които ром да е ръководител, началник на полицейско управление, вицепрезидент. Във всички варианти близо 20% биха приели, докато около 70% остават на обратното мнение. Според тях още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. На въпроса биха ли се оженили за ром само 9% отговарят положително, а 85% - отрицателно.

Отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите.

20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от роми, 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък.

Към началото на юли, около ситуацията в Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. Тествано е и отношението към различни твърдения. 39% са съгласни с твърдението, че ромите са най-големият проблем на България, 50% са на обратното мнение.

Според социолозите това число вероятно се дължи на факта, че към момента на изследването тези теми са били във фокуса на общественото внимание. Твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми, се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни.

Това според социолозите показва, че, въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема. Те отбелязват, че мнозинството не изпада в крайности и е наясно с общите принципи на толерантност. 64% приемат твърдението, че „задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи”, а 22% са на обратното мнение.

Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата Над половината споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита, коментират от „Галъп”.

75% от запитаните са съгласни с твърдението „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права”, 13% са на обратното мнение. Социолозите отбелязват като щрих и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 25% се съгласяват с твърдението „най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България”, 57% са на обратното мнение.

21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение.