Гледайте етикетите на храните, за да знаете къде има най-много опасни Е-та. Това заяви пред БГНЕС доц. д-р Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН.

Е-тата са химически съединения, които са одобрени от специални европейски комисии за добавяне към храните. Те са изследвани, официално одобрени и им се дава номер и Е отпред, което означава, че са одобрени от Европейския съюз и Европейската комисия. "Не само тези Е-та се слагат в храните и са признати за добавки. Включително в Европейския съюз и България има и други неща, които се добавят към храните. Те се слагат за подобряване на вкуса, цвета, консервация на храната, аромати и набухватели. 337 са на брой тези, които имат Е и номер. Те са изследвани за вредност по най-различни параметри", разказа доц. д-р Милошев.

В началото на седмицата екипът на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН разкри, че от 14-те изследвани от тях Е-та в храните, 6 са се оказали най-вредни, и увреждащи ДНК. Това са три оцветителя - еритрозин (Е127), индиго кармин (Е132) и фаст грийн (Е143), консервантът натриев нитрит (Е250), добавката кофеин, много използвана в енергийните напитки и 4-аминоантипирин (4ААР) с широко приложение във фармацевтичната промишленост. Родната лаборатория е въвела нов 10 000 пъти по-чувствителен метод. С този метод учените доказали, че от изследваните от тях 14 добавки към храните, почти всички с изключение на един, два, увреждат ДНК. Концентрация на най-много опасни Е-та в храните има в оцветените бонбони и сладоледи, както и тортите със снимка.

Доц. Милошев обясни, че методите, които се използват за тестиране на тези Е-та са от 40-те и 50-те години на миналия век. "Част от тях са малко по-съвременни, но ние говорим за метод, който разработихме преди 6-7 години, продължаваме да усъвършенстваме и публикуваме в научни публикации. Този метод показва, че има увреждане на ДНК", каза доц. д-р Георги Милошев. Той обясни, че има най-различни варианти за увреждане на ДНК-то ни, но конкретно при употребата на изследваните от тях опасни Е-та се касае за мутации-скъсвания в молекулата на ДНК или химически модификации, които са мутации. "Повечето мутации са вредни. Обикновено мутациите водят до болестотворни, патологични промени. Най-честата опасност е предизвикване на рак. Мутацията може да се предаде и в поколенията, което се нарича третогенно действие, което е още по-опасно", категоричен бе доц. д-р Милошев.

Той изтъкна мнение, че за Е-тата никой не се съмнява, че вероятно в големи количества увреждат клетките ни. "Показахме, че дори разрешените концентрациите на Е-та са доста високи. Не бива, обаче да се генерализира и да се говори за всички Е-та, защото ние изследвахме 14, а от тях за 1 сме сигурни, че не променя ДНК в концентрациите, които сме изследвали, които са ниски. Изследването ни не е абсолютно завършено", добави доц. д-р Георги Милошев.