Eвропейската комисия потвърди, че ще иска от България и останалите осем страни извън Еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от близо 13 млрд. евро.

Гърция се нуждае от преходно финансиране за следващите три месеца, преди да започне новата ѝ спасителна програма, обяви комисарят, отговорен за общата валута, Валдис Домбровскис: „Поради очевидната липса на по-добри решения единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност. Това е инструмент, който беше създаден в началото на дълговата криза и принципно трябваше вече да не се използва".

Във фонда обаче има налични пари от европейския бюджет като гаранция, които могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 млрд. евро през юли и още 5 милиарда през август. Без да върне просрочения заем към МВФ, той не може да участва в сключената сделка с евролидерите за 86 млрд. евро, а гръцките банки няма да получат помощ, за да спрат ограниченията.

Проблемът е, че се иска гласуване на ниво 28 страни, а повечето от страните извън Еврозоната, като Великобритания, заявиха, че не желаят да поемат задължения заради гърците. Затова Комисията търси начин да ги обезщети и да им даде гаранции, обясни Домбровскис. Една от възможностите е изкупуването на ценни книжа за гаранция или бъдещи парични трансфери от европейския бюджет в замяна на този заем.

Предложението отива отново на масата на финансовите министри. България официално не е изразила позиция, но на Европейския съвет на 26 юни премиерът Бойко Борисов заяви: „Ако бяхме сега в Еврозоната, ние също ще трябваше да дадем пари за Гърция. И по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично".

П