Управляващата коалиция поема курс към поредната чистка в държавната администрация. Министерствата ще прекратят договорите на всички ръководни кадри, наети на непълно работно време. Наети без конкурс по заместване чиновници няма да могат да бъдат преназначавани на друга длъжност и ще загубят работата си след връщането на титулярите. В администрацията ще се освободят нови работни места и от служители, заемащи втора незаета длъжност по съвместителство. Управляващите обещават честни конкурси за запълване на тези и други длъжности, но едва през 2017 г. Това предвижда проект за промени в Закона за държавния служител, с който "Сега" разполага.

Законопроектът, в който са залегнали идеи най-вече на Реформаторския блок, е бил обсъден късно в понеделник на заседание на Съвета за административна реформа и вече е изпратен за съгласуване по министерствата. На заседанието вицепремиерът Румяна Бъчварова е представила анализ, според който 81% от назначенията и преназначенията на служители в администрацията през 2014 г. са станали без конкурс, като за целта министерствата са ползвали съществуващи "вратички" в Закона за държавния служител.

Голяма част от новите текстове целят да затворят тези вратички. Законопроектът предвижда всички държавни служители, наети на ръководни постове на непълно работно време, да бъдат освободени в едномесечен срок от приемането му. Преназначаването на тези служители на друга длъжност в същата администрация ще бъде изрично забранено. Освобождаването им ще може да стане без предизвестие, защото промяната в изискваното работно време се добавя като ново основание за едностранно прекратяване на договорите в администрацията.

С преходни разпоредби в закона ще бъде изрично забранено и назначаването на друга длъжност на наети по заместване служители. Това ще доведе до масово освобождаване на служители със срочни договори. За чиновници, които заемат други постове по съвместителство, се въвежда изрично условие това да се случва еднократно - за максимум от 6 месеца. Очаква се това също да освободи щатове.

Докато тези промени ще се случат светкавично с приемането на законопроекта, нововъведенията, които целят да решат проблема трайно, са отложени едва за 2017 г. 12 от общо 27 параграфа на законопроекта ще влязат в сила едва през януари 2017 г., а основната причина е въвеждането на централизирани конкурси като първи етап за назначаване в администрацията. Централизираните конкурси ще се провеждат на всеки три месеца от Института по публична администрация, като ще бъдат разработени няколко типови теста за различните нива - експертни, ръководни длъжности и др. Тези резултати ще са с валидност три години и ще се ползват като своеобразна банка с кадри. Само издържали тези тестове ще могат да се явяват на втори етап на конкурса - на ниво конкретна администрация. Този модел не се представя за пръв път, като подобни централизирани конкурси бяха проведени още през 2008 г. при тогавашния министър Николай Василев. Тогава обаче общите изпити бяха само за младши експерти, докато предложените в момента текстове ще засегнат почти всички назначения в администрацията. Това поражда сериозни критики заради въвеждането на твърде тежка процедура за вътрешно израстване в администрацията. "Хора, които с години са се доказвали, ще трябва да ходят на централизирани конкурси, за да бъдат издигнати в длъжност", коментират експерти.

Разделянето на законопроекта на два времеви периода на практика означава, че кабинетът ще пише правила за назначаване за следващи правителства, докато междувременно ще сменя кадри по сегашния ред. Няма официално обяснение защо въвеждането на централизирани конкурси се отлага толкова напред във времето, но една от причините може да бъде предвиденото финансиране от около 1 млн. лв. по оперативна програма "Добро управление".