С 15 на сто ще падне цената на житото от новата реколта, заради голямото производство на суровината за хляб не само в световен мащаб, но и Черноморския регион, прогнозират земеделски експерти. Според тях цените на пшеницата ще бъдат около 250 лева за тон. Дни преди началото на жътвата стопаните очакват високи добиви от най-разпространената у нас земеделска култура. Прогнозите на аграрното ведомство сочат, че в хамбарите ще влязат около 4,5 млн. тона зърно. Но цените на новата реколта са натиснати не само от родното производство, но и от външен натиск. Анализите сочат, че се чакат високи добиви не само в световен мащаб, но и при водещите производители от Русия и Украйна, което

ще доведе до свръхпредлагане и голямата конкуренция

Само за една година цената на пшеницата в България се е свила с 12 на сто, съобщават експертите от Софийската стокова борса, а царевицата е поевтиняла с 14 на сто. Руските производители, които са ни преки конкуренти на зърнения пазар в региона очакват да произведат 57,6 млн.т пшеница, а украинците ще ожънат 22,8 млн. тона. При тази ситуация неминуемо ще се отрази на цените у нас, който неизбежно ще тръгнат надолу.

Реколтата се очаква като цяло да бъде добра в цялата страна, а в Разградския регион дори много добра, потвърди и производителят Стефан Пенев от Лозница. Според него е изключително важно стоката да се прибере без загуби. Очаква се и високо качество на зърното, защото имаше добри климатични условия за развитието на пшеницата. “Очевидно е от всички прогнози, че ще има свръхпроизводство на пшеница навсякъде около нас. Това безспорно ще натисне цените надолу, като трудно ще се достигнат цени от 300 лева на тон, а разходите за производство растат всяка година.”, каза той. На местата, където се произведе под 500 кг от декар пшеница,

земеделските производители няма да имат печалба

и дори ще работят на загуба, категоричен е стопанинът, който е един от водещите семепроизводители в страната. Производствените разходи за декар пшеница са от 130 до 150 лв./дка. В случай, че си ограничат разходите обаче, зърнопроизводителите рискуват да получат по-ниски добиви и това неминуемо отново ще доведе до загуби.

Липсата на достъп до самостоятелно експортно пристанище и преходните запаси в складовете от над 1 млн. т зърно от миналогодишната реколта, също ще си кажат думата върху новите цени. В тази сложна ситуация не е изключено да се стигне до отлив на земеделски производители от бранша.

По данни на ФАО. Храните на 6-годишно дъно

Световните цени на храните са сe понижили през май на най-ниското си равнище от септември 2009 година. Спадът при зърнените култури, млечните и месните продукти се компенсира от лекото повишение на растителните масла и захарта, става ясно от последния доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Индексът на организацията, отчитащ месечните ценови промени на кошница от зърнени храни, маслодайни култури, млечни и месни продукти и захарта се е понижил с 2,4 пункта до 166,8 пункта спрямо април, а на годишна база спадът е 22,4%. цените на храните през последната година се определят от три основни фактора – растящото световно производство, силната американска валута и евтиният петрол. По данни на световната организация световното производство на зърно ще достигне 2,524 милиарда тона.