Автогара Варна е натоварена целогодишно, но съвсем естествено през лятото пътниците, които преминават през нея, са много повече. Някои от тях са доволни, други имат забележки за вида и функциите на тази „врата“ на града, а трети преминават, без да й обръщат никакво внимание. За да бъде по-удобно и по-приятно място, по автогарата има още много какво да се направи, това е безспорно. В работата на този транспортен възел обаче има и проблеми, които няма как да се решат без намесата на общината.

Шефът на Автогара Варна инж. Веселин Михайлов, който преди време беше прокурист на общинския превозвач „Градски транспорт“, сподели някои от проблемите, които касаят и превозвачите, и пътниците. Той призна, че е водил доста разговори по темата с местната власт, но за съжаление всичко до момента остава само на думи.

Всеки, който се е качвал на автобус от варненската автогара, особено на път за София или друга по-отдалечена точка, е забелязал, че пътуването започва с едно мъчително измъкване. Да премине голямо возило по тясната уличка „Струга“ към бул. „Владислав Варненчик“, не е лесна работа. Основната причина за това са колите, които са паркирани всекидневно и почти ежечасно и от двете страни на пътната връзка. Големите автобуси са принудени да минават крайно внимателно и бавно, за да не ударят някой автомобил, спрян и оставен от шофьора му в пълно нарушение.

Както знаем, „паяците“ във Варна са само два на брой и трудно могат да „огреят“ навсякъде. Търсене на някакво перманентно решение няма. Друг е въпросът, че „Струга“ се нарича „улица“ по-скоро условно. Този инфраструктурен обект няма тротоар, на много места няма и асфалт, да не говорим са всички останали елементи на една градска пътна отсечка през ХХI век. Сигурно някой ден в общината ще се сетят и за нея, но кога? Никой не знае.

Автобусите поемат на път през „гореща“ транспортна точка

Когато големите автобуси, пълни с пътници, все пак се измъкнат от задръстената „Струга“, те веднага попадат в едно от най-опасните кръстовище на Варна. Който е пресичал бул. „Владислав Варненчик“ на това място е наясно, че тук или трябва най-сетне да се постави светофар, или да се изгради ограда между платната. Пресичащи, пешеходци, коли, които правят обратен завой, „състезатели“, които не ги е грижа за ограниченията на скоростта... Като прибавим и включващите се в трафика автобуси, ситуацията става доста сложна.

Промяната в организацията на движението не беше направена при предишния ремонт на булеварда преди 2 години. Сега пътната отсечка пак ще бъде ремонтирана, този път заради изграждането на новия бърз коридор за градските автобуси по проекта „Интегриран градски транспорт“. Дано в общината да имат идея как решат проблемите на кръстовището пред автогарата и да използват възможността за това най-рационално.

Бездомни кучета притесняват пътниците

Освен транспортните проблеми, които са около автогарата, от компетенцията на общината е решаването и на едно неудобство, което е на територията на самото транспортно съоръжение. Става въпрос за бездомните кучета, които са се настанили на платформата, на която пътниците пристигат или чакат автобуса. Става въпрос за 3-4 животни, които са маркирани и кастрирани, обяснява инж. Веселин Михайлов. „В автогарата има доста офиси и търговски обекти, в които работят много хора. За съжаление, някои от тях хранят кучетата и така опитите да ги изгоним остават напразни. Доколкото знам, общината има разпоредби, които забраняват храненето на бездомните кучета и оставянето на храна. Тези мерки обаче не се прилагат“, коментира шефът на автогарата.

Въпреки че животните са кастрирани и не би трябвало да се агресивни, пътниците се оплакват от тях и се притесняват от нежеланата компания. По темата бездомни кучета на Автогара Варна са провеждани специални срещи, но и от това няма резултат. Това само потвърждава, че местната власт предпочита да не се занимава с проблемите на автобусния вход на града ни. Което е грешка, защото, независимо че автогарата не е общинска, тя е важна част от облика на града, защото много от гостите му виждат първо нея. Вероятно трябва да припомним старата максима, че първото впечатление е най-важно.