През 2020 г. една четвърт от влизащите на пазара на труда ще са от ромски произход. Това заяви Меглена Кунева, вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси на Кръгла маса за правната рамка за растеж и заетост в България, предаде репортер на БГНЕС.

Според Кунева бизнесът много добре знае какво означава това и какво предизвикателство ще бъде наемането на квалифицирана работна ръка. Усилията трябва да бъдат насочени натам, не просто на получаване на занаят, смята тя. Вицепремиерът посочи, че е важно правилата и законите да важат за всички, без отклонения. "Това, обаче не може да замести въпроса, свързан с образованието. По-назад сме, отколкото бяхме преди няколко десетилетия по отношение на посещаване на учебни занятия на хората от ромски произход. Има повод да се въздиша, но това не значи да не се прави нищо", коментира Кунева.

В хода на дискусията тя заяви, че първото, което е направил ЕС при започването на кризата било да излезе с много ясна позиция, че толкова тежка криза не може да отиде напразно, без да се види какви са уроците от нея и благодарение на тях, да се мине на по-високо стъпало. "В повечето страни-членки на ЕС погледнаха правните си рамки и законодателство и прецениха дали то наистина изпълнява целите, за които е предназначено. Тази преоценка става особено остра в момент на криза и е особено важна. Това трябваше да го направим по-рано и ние в България", съжали Кунева. Тя подчерта, че една от най-устойчивите институции у нас е манталитетът-как възприемаме света, ролята си в него и държавата. Вицепремиерът е на мнение, че не е работа на правителството да отваря завод, който е построил, а въпросът е как да направи така, че много предприятия да отворят врати.

Меглена Кунева за пореден път изтъкна тезата си, че зависим от политическата стабилност и върховенството на закона и без тях не можем да вървим напред. "Възможността да се налага законът, правната рамка и пазарът на труда е път, по който вървим, понякога по-бавно от колкото ни се иска. Въпросът е да не вървим назад и да не се спъваме. Първото нещо, с което се зае ЕК беше правната рамка. Особено внимание се обърна на опростяването на действащото законодателство и намаляване на административните тежести, което е нелека задача. ЕК намали законодателството с една трета", посочи Кунева.

Тя подчерта, че създаването на равни и лесни условия за всички участници на пазара у нас е най-сигурният шанс да гарантираме растежа и да подобрим конкурентоспособността. Ако не говорим и правим достатъчно за конкурентоспособността, според Кунева, просто ще отпаднем от състезанието. "Трябва да е ясна българската марка-с какво сме известни и с какво се налагаме. Трябва да изберем нашата ниша и къде сме най-силни, кое е специфичното българско нещо, от което имаме най-голям интерес и добавена стойност", допълни тя.

Вицепремиерът припомни и реформите, по които кабинетът се опитва да работи, а именно-съдебна реформа, борба с корупцията и електронно управление. "Отдавна ги знаем и приказваме за тях. Крайно време е да си свършим работата. Кога, ако не сега и кой, ако не ние. Не е работа само за една партия или едно мнозинство, това е много важна и най-патриотичната задача-да си оправим държавата, за да функционира, както трябва да бъде. Имаме обществена енергия и политическа воля", похвали се Кунева.

Тя добави, че в съдебната реформа и планираната промяна в конституцията продължават обсъжданията и изрази надежда те да се случат по-бързо. "Не бих убеждавала, че резултатите ще се усетят веднага, това не е магическо хапче, но всяка промяна се усеща, когато има натрупване", каза още Меглена Кунева.