Парите в джоба ни реално са скочили с около 50% през последните 10 години. Това означава, че с доходите, които се падат на всеки член от едно домакинство, можем да си купим с около 50% повече храна и дрехи спрямо 2004 г. Например през 2014 г. всеки българин е можел да купи средно 3646 кг хляб с годишния си доход, което е с 65% повече от количеството хляб, което сме можели да си позволим през 2004 г., сочат данните на Националния статистически институт. Подобно е положението с повечето основни храни. През миналата година всеки българин е можел да си купи 631 кг свинско месо или 3618 кг ябълки, което е над два пъти повече от месото и ябълките, за които са ни стигали парите преди 10 години. Повишаването на покупателната способност на българите се дължи на това, че заплатите растат много по-бързо от инфлацията. За период от 10 години цените са се повишили с 51%, докато средната заплата е скочила със 172% - от 318 лв. през декември 2004 г. до 865 лв. за същия месец на 2014 г. В семейния бюджет обаче влизат не само парите от заплати, но и пенсиите, детските надбавки, социалните помощи, получените наеми, изкараните средства от предприемачество или отглеждане на собствена земеделска продукция или селскостопански животни. Така общата сума на доходите нараства по-бавно от бързия скок на заплатите. Но реалната покупателна способност е скочила с около 50% за 10 години.

От наблюдаваните от НСИ основни храни само цената на фасула расте по-бързо от доходите. През 2014 г. всеки член от семейството е можел да си купи с годишния доход 5386 кг картофи, или 2693 кг домати, което е съответно със 70% и с 54% повече от количествата, които сме можели да си позволим преди 10 години.

Повишава се покупателната възможност и спрямо дрехите. През миналата година всеки член на домакинството с годишните си доходи е можел да купи 113 мъжки обувки или 125 дамски обувки. Това е скок съответно с 80% и 88% за последните 10 години. При мъжките костюми покупателната способност е скочила над два пъти, докато при дамските костюми ръстът е с 38%.

Всеки трети дом с климатик

Всяко трето домакинство в страната има климатик, сочат данните на Националния статистически институт. В градовете 39% от семействата имат климатик, докато в селата техният дял е само 11,8%. Подобна голяма разлика между градовете и селата има и при миялните машини и интернета. В градовете близо 10% от домакинствата не мият съдовете на ръка, докато в селата този лукс ползват само 4,2% от домакинствата. В градовете 61% от семействата имат домашен интернет, докато достъп до мрежата имат само 32% от жителите на селата. При останалите битови уреди и технологични достижения на съвременния живот няма такава голяма разлика между градовете и селата. Вече почти всички домакинства имат уреди, които са били немислими за нашите баби и дядовци. Оказва се, че мобилният телефон вече е по-разпространен от пералнята. 91,2% от домакинствата имат GSM, а пералня има в 91% от домакинствата в страната. Като в селата над 86% от домакинствата имат мобилен телефон, но само 80,8% перат дрехите си на машина.