Ръст от 1,4% на българската икономика през 2015 г. предвиждат учените от Института за икономически изследвания при БАН в годишния си доклад за тази година. В краткосрочен план се очаква нисък, но ускоряващ се растеж, който да достигне нива от 2,1% и 2,5% през 2016 и 2017 г. Прогнозата се основава на очакванията за ускорен износ в еврозоната, на нарастване на вътрешното потребление и на приноса на еврофондовете. Очаква се инвестициите и износът да запазят темповете на растеж, а инфлацията да остане отрицателна.

Продължава неблагоприятната тенденция на много нисък растеж от 1– 2%, заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН. Според него за развита държава като САЩ ръст до 2 на сто може и да е задоволителен, но за България това е крайно недостатъчно. Ние може да имаме добри икономически показатели в стравнение с други страни, но недостатъчните усилия за реформи не ни позволяват да достигнем ръста, за който имаме потенциал, подчерта директорът на ИИИ.

Иглика Василева посочи, че не са се оправдали очакванията за по-сериозен растеж на глобалната икономика и търговия, които да се отразят благоприятно и на нашата страна, а мерките на ЕЦБ и ЕС за справяне с дефлационните процеси също не са постигнали успех.

Икономистите прогнозираха задържане на растежа на международните цени, значителна несигурност, свързана с възстановяването на растежа в ЕС, и известна несигурност заради предстоящите местни избори у нас.

За България очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, като фактори за това виждаме в повишаващата се заетост, подчерта Василева. И добави, че на пазара на труда ще има плавно подобрение и достигане на ниво под 10% през 2017 г.

Проф. Александър Тасев отбеляза, че надеждата възстановяването на износа след кризата да възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито. Експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2 до 2.5 процента, добави той. Експортна структура също не е благоприятна за страната ни - около 60% от нея са стоки с ниска добавена стойност - суровини, материали и ресурси, докато високо технологичните продукти са между 4 и 6 процента от износа.

Общият износ през 2014 г., за разлика от 2013 г., макар и малко нараства към ЕС, а към трети страни съществено намалява, става ясно от данните в доклада. В основата на тази тенденция стои спадът на износа към Русия и Украйна, както и към Китай, като най-тежко засегнатите отрасли са шивашката и текстилната промишленост, електроенергията, кожарската и обувната промишленост.

Въпреки политическата криза с Украйна, вносът от Русия продължава да е най-голям спрямо вносът от останалите държави – 15.2% от целия внос на България. За проф. Тасев това означава, че страната ни продължава да бъде енергийно зависима от Русия. Като проблем той открои и това, че конкурентното предимство на българските стоки идва от изключително ниско заплатения труд. Ако не се насочат инвестициите към производства с висока добавена стойност и в добре платени работни места, ние няма да имаме висок и устойчив растеж, прогнозира икономистът. 

За колегата му от института доц. Виктор Йоцов България от доста време не е в криза, ако разглеждаме само технически фискалните параметри. Драмата е в ниските данъци за сметка на високите социални разходи, неъзможността да се събират действителните приходи от акцизи, както и, че през последните 2 години външният ни дълг рязко се увеличава.

Като процент от БВП дългът няма да надвишава 30-32%, въпросът е за какво ще се харчи, подчерта доц. Йоцов. И добави, че през следващите години страната ни трябва да запази строгата финансова дисциплина, както и да проведе активен дебат за промяна на данъчната система.

Състоянието на паричния сектор бе коментирано от гл. ас. Емил Калчев, който прогнозира намаляване на лихвите както по депозитите, така и по кредитите.

Годишният доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания при БАН за 2015 г. съдържа анализ на икономическото развитие у нас, като проследява микро и макро икономическите показатели, външен, фискален и банков сектор, пазара на труда, състоянието на регионите и техните различия и дава препоръки за подходящи политики.

Ежегодно в него се представя специална тема, като тази година обект на анализ са политиките за икономическо развитие в Оперативните програми на Европейския съюз и Общата селскостопанска политика за периода 2007-2013 г.