Бившият български цар (1943-1947) и министър-председател (2001 - 2005) Симеон Сакскобургготски отказва да бъде споменаван като цар на българите в богослуженията на Българската православна църква. Това той заявява в писмо, което е публикувано на сайта на Светия Синод. По-рано Светият Синод взе решение Сакскобургготски да бъде споменаван като "цар на българите", което предизвика остри реакции сред политиците и част от обществото, които съзряха в акта на Синода заплаха за републиканския ред.

Следва пълният текст на писмото :

„Синовно благодаря на Светия Синод на Българската православна църква за единодушно взетото решение да възстановите стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването ми с Ордена “Свети Иоан Рилски Чудотворец”.

На Ваше Светейшество и Високопреосвещените Ви събратя е известно, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, съм неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис “Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел” получих светите Тайнства - Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав.

Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследих Престола на Българските Царе. Тогава, в деня на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, приех от благодатните ръце на приснопаметните митрополити и своето второ – Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, ме приобщи към Църковния сонм.

През целия си живот съм пазил ревностно завещаната от моя Баща Православна вяра, която предадох на своите синове Кардам (1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений.

Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ. Тези клетвени слова потвърдих и през 2001 г., в присъствието на блаженопочившия Ви предшественик Патриарх Максим, пред Народното събрание в другото си качество – на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България.

Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес, съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение. Единството и мирът в Българската православна църква всякога са били за мен от първостепенна важност.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита.

Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!

СИНОВНО ВАШ, СИМЕОН ІІ”