Първата световна война завършва с поражение на централните сили. Австро-Унгария се разпада, Руската империя престава да съществува, както и Османската, макар и малко по-късно, но като пряк резултат от войната. Престава да съществува и Германската империя.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Германия, макар и непобедена на бойното поле, е принудена да подпише капитулация и практически да плати по-голямата част от сметката за войната. Но не стига това, Германия, най-вече под натиска на Франция, е жестоко унизена. 

Французите толкова мразели и се страхували от Германия, че решили да се възползват от статута си на победител и да приключат веднъж завинаги с нея. Германската армия била ограничена до 100 000 души, репарациите били 132 милиарда златни марки, днешни около 400 милиарда долара, огромни територии били дадени на Франция, Белгия, Полша и Дания.

Това било пряк път към нацизма и Втората световна война. Но французите не го разбирали.

Ако някой на Запад си беше направил труда да понаучи нещо от историята на България, принудена след Балканските войни да изтърпи унизителни наказания и след това мотивирана за реванш, може би трагедията на Втората световна война можеше да бъде избегната.

Но в онова време Великите сили не се интересували от историята на малките държави. Те просто я пишели.

Изправената до стената Германия намерила собствен път и само 20 години по-късно тръгнала да търси реванш за унижението. За по-малко от 2 години почти цяла континентална Европа вече била германска. Един Господ знае защо Хитлер се насочил към Съветския съюз, без да е решил въпроса с Британия, но по-нататък нещата са известни. Съветите се съюзили с Америка и Британия и трите заедно смачкали Германия.

Но този път победителите си били научили урока. Въпреки че Германия била разделена на две – по-голяма капиталистическа, ФРГ, и по-малка комунистическа, ГДР (както казвал де Гол, ние толкова обичаме Германия, че се радваме, че има две Германии), този път унижението, поне на западните немци било спестено.

Нещо повече, западните немци получили финансова помощ, а през 1950 година, точно на 9 май, когато в Съветския съюз чествали 5 години от победата – и предложение Германия и Франция да обединят производствата си на въглища и стомана. Направил го Робер Шуман, френски министър на външните работи, но всъщност етнически германец, роден в Люксембург.

Това било началото на днешния Европейски съюз.

Онези европейци искали да забравят ужаса на войната и не повторили грешката от 18-а година. Протегнали ръка на победените.

Резултатът е видим. 70 години без голяма война и 60 (условно) на непрекъснато увеличаващо се благоденствие.

Западните победители във Втората световна война разбраха, че с постоянното напомняне за своята победа ще отворят пътя за нови кръвопролития.

Източните победители – Съветският съюз и днешна Русия – държат непременно да бъде признавана тяхната победа. 70 години вече гордост от една война, започнала с подялбата на Полша между Хитлер и Сталин.

Затова днес на 9 май Русия продължава да си празнува Деня на победата, а Европа празнува 65 години от началото си като общност.

Русия продължава да измерва своето величие с военните си победи. Европа вече се е отказала.

Кое е по-смислено, всеки може да прецени сам.