Здравната система у нас се нуждае от реформи. За да подпомогне провеждането им, здравното министерство поръча доклад на Световната банка за проблемите и възможните решения. Той бе представен у нас от международните експерти.

Българите доплащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално, по-зле сме дори от Турция, Румъния, Хърватска. Този феномен кара много хора да не ходят на лекар и води до допълнително обедняване на хората. Това са част от констатациите в доклада на Световната банка "Диагностика на финансирането на здравеопазването в България", който бе изготвен по желание на здравното министерство и бе представен от международните експерти на миналата седмица.

47% от всички средства, които се дават за здраве всяка година, вадим от джоба си. Това е 3.8% от БВП или по $268 на човек. "Плащанията със собствени средства са значимо по-високи от прага от 15-20 процента като дял от общите здравни разходи на СЗО", се казва в доклада. Освен това сравненията със съседни страни като Румъния и Хърватска показват, че доплащанията във времето при нас се увеличават. Нарастването е с над 20% от 1995 до 2012 г., обобщават експертите на Банката. Дори страни като Тайланд, Чили и Мексико, които са имали аналогични доплащания, са успели да постигнат огромен напредък в намаляването им за разлика от България, допълват специалистите. Най-голям дял от средствата, които вадим от джоба си, отиват за лекарства. Това перо е около 70% от всички плащания със собствени средства. "Тези високи частни разходи вероятно са резултат от несъвпадението между целите на фармацевтичната политика на НЗОК и по-широкия принцип на предоставяне на финансова защита и достъп до жизнено важни лекарства", заключават експертите.

Отказът от лечение е най-притеснителната пряка последица от високата степен на доплащане. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС, преди нас е само Латвия. Обедняването на хората и невъзможността им да се възползват от различни стоки и услуги е друга последица на голямото доплащане за здраве. "Здравните плащания са "катастрофални", когато представляват висок процент от приходите на домакинството, почти 20% от домакинствата в България са изразходвали над 10% от общите си разходи за здравеопазване", казват от Св. банка. Цифрите сочат, че това е доста по-високо от средното за ЕС-15 - 5,8%. Най-ощетени са бедните хора, при които кешовите плащания са по-висока част от приходите им.

Парадоксалното в увеличаването на доплащането през годините е, че то се случва на нарастването и на публичните средства за здравеопазване, констатират още от банката.

Изразходването на държавни средства за здравеопазване в България е доста сходно на страни със сравними приходи, казват от банката. През 2012 г. държавните здравни разходи са 4.15 от БВП, но съставляват едва 51% от общите разходи за здраве. Тоест на човек държавата дава за здраве 291 долара, а почти още толкова вади всеки от джоба си.

Този феномен показва, че финансирането на системата не работи добре и не осигурява нужната защита и грижа на хората. За да се подобрят нещата, от банката предлагат и насоки за промени. Според специалистите трябва редовно да се проучва защо пациентите доплащат толкова много, а след това да се "разработят целенасочени политики за подобряване на финансовата защита". Експертите препоръчват да се разработят и политики, които да премахнат неосигурените. Също така да се редуцира доплащането за лекарства и да се види дали може да се вкара частно допълнително осигуряване.