Над две трети от изключителната държавна собственост по морето – до 100 метра от бреговата ивица е станала частна с помощта на услужливи държавни и общински служители. Виновни за това няма, защото прокуратурата е прекратила почти всички дела срещу чиновниците, извършили това безобразие. Това стана ясно на кръгла маса за проблемите на устройството и опазването на българското крайбрежие, състояла се в сряда в Народното събрание.

Тя беше организирана от парламентарните комисии по регионално развитие и по околна среда по повод последните безобразия по морето преди началото на сезона и в нея се включиха над 20 представители на екологични и бизнес организации.

Сега управляващите се чудят как да отвоюват обрятно изключителната държавна собственост. За това настояват природозащитници и част от обществото. Срещу тях са инвеститорите, които отново се позовават на Конституцията и неприкосновеността на частната собственост.

Двете страни влязоха в остър спор по време на дискусията и се наложи председателите на двете парламентарни комисии Найден Зеленогорски и Станислав Иванов да успокояват страстите по време на дискусията.

Кабинетът вече внесе в парламента промени в Закона за устройство на територията, които предвиждат забрана за строителство във свлачищни райони, както и връщане към двуинстанционното производство за обжалване на разрешенията за строеж. Инвеститори предложиха "изключителната държавна собственост" да остане частна, но да се въведе категорична забрана за строеж върху нея.

Частните дюни са 3273 декара

От общо 4654 дка с дюни по морето 3273 дка са в частни имоти, сочат последните замервания, съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

2600 дка в общо 140 частни имота са в урбанизирани територии. 1046 дка са имоти държавна собственост, а останалите са общинска собственост. 2807 дка от частните терени са "залепени" за морските плажове, а останалите попадат в т.нар. зона Б, която е на 100 метра от плажа, посочи Павлова.

Наложената забрана защитава дюните от застрояването в държавните терени, но стои въпросът как тези образувания да бъдат опазвани и стопанисвани в частните, каза министър Павлова. Тя припомни, че с промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от 2014 г. в зона А, която е на 100 метра от брега, има само в неурбанизираните територии, а за урбанизираните трябва да се спазват изискванията на устройствените планове.

Пред нас стои сложен юридически казус да се намери най-доброто решение как да опазваме и стопанисваме дюнните образувания на територията на частните терени, каза министър Павлова.

Нека тези 3273 дка дюни да останат частна собственост, като изрично се забрани да се строи върху тях, призова Ризов, който стопанисва къмпинг "Юг", където се изля бетон върху дюните при "законово" спазена процедура в урбанизирана територия.

Двете трети от крайбрежието са защитена зона

Близо две трети от Черноморското крайбрежие попадат в защитени зони по екологичното законодателство, стана ясно от думите на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.

Става въпрос за 2-километровата ивица от брега към сушата, която е с обща площ от 664 000 декара. От тях защитени зони и територии са 426 000 декара по законите за биологичното разнообразие и за защитените територии и по директивите за местообитанията и за птиците. Това е 64 на сто от Черноморското крайбрежие, посочи министър Василева. По думите й дюните заемат площ от 99 432 декара.

Според Василева трябва да се изясни каква е отговорността на собствениците на имоти с дюни, които не попадат в защитени зони.

Публичен срещу частен интерес

Зелените и журналистите да се хигиенизират и да спрат с внушенията, че се застрояват плажовете и дюните, защото това не е отговаря на истината, призова Сава Чоролеев от "Прайм Пропърти", която има инвестиционен проект на терен до къмпинг "Корал". Той призова държавните органи да не се поддават на натиска на популизма, защото всичко им е законно.

Чоролеев разви тезата за несвършената работа от страна на държавната администрация – липсващите кадастрални карти с означения какво е дюни и къде има право да се строи.

Частната собственост не е абсолютна, когато става въпрос за публичен интерес, каза Кирил Петков от екоорганизацията "Да запазим Корал". Той даде пример как са му били отчуждени имоти в София за прокарване на околовръстния път.

Проблемът е, че много действащи устройствени планове са приети без екооценка, каза Димитър Кацов от "Да спасим Карадере". Той обясни, че въз основа на тези планове, които са незаконни, общинските съвети са приели подробни устройствени планове и така диви плажове са станали урбанизирани територии. Според Кацов, тези актове трябва да бъдат обявени за нищожни.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова не можа да отговори на въпроса колко от дюните вече са застроени. Тя обаче обеща до края на май дълго чаканите специализирани карти на дюните и плажовете най-после да са готови. От юни ще започне пренасянето на информацията от специализираните карти в кадастралната карта, за която ще има възможност за обжалване, каза Павлова.