232 хиляди трудоспособни българи не търсят работа, а 25 хиляди не желаят да започнат работа веднага. Това означава, че общата потенциална допълнителна работна сила на България са 257 хиляди души - 7,6% от трудоспособното население на страната на възраст от 15 до 74 години.

Делът на жените в категорията на неработещите и нетърсещи работа в България е доста по-нисък, отколкото в останалите държави от ЕС - 46%. По-малко са само в Ирландия - 43%.

Потенциалната допълнителна работна сила (тези, които са трудоспособни, но не работят), е по-многобройна само в в Италия (13,6% от работната сила) и Хърватия (9,6%).

Общо 9,5 милиона са трудоспособните в Европа, които не търсят или са обезкуражени да търсят работа, сочат данните на Евростат. Във всички държави от ЕС тази категория се състои основно от хора, които могат да работят, но не търсят работа. Ако към тази категория се добавят и групите, които имат желание да работят, но не могат да започнат веднага (например студенти, които искат да започнат работа след дипломиране), неоползотворената трудова сила в ЕС е общо почти 12 милиона души. От тях отново 57% са жени.

От общо 44,1 милиона души, работещи на непълно работно време през 2014 г., 9,8 милиона (или 22%) са имали възможност и желание да работят повече. Това означава, че 4,5% от трудоспособното население не могат да се възползват напълно от възможностите си за заетост. По-голямата част от тях са жени - 67%.

Заетите на непълно работно време, които биха искали по-сериозна заетост, в България са 34 хиляди, според Евростат. Те са 43,5% от всички упражняващи тази форма на заетост. Повече недоволни от недостатъчните часове работа има само в Гърция, Португалия, Испания и Кипър.

В България делът на тази категория заети е сравнително по-малък, отколкото в останалите европейски държави (2,6%), което може да се дължи и на недостатъчното популяризиране на непълния работен ден като форма на заетост.

Най-голям дял от работещите по-малко, отколкото биха искали, има в Гърция, Кипър и Испания, а най-малък в Холандия, Люксембург, Дания, Естония и Чехия.

Единствено в Румъния и Словакия делът на жените в тази категория е по-малък от този на мъжете.