Навремето Иван Кръстев казваше, че има спрямо Симеон Сакскобургготски не толкова политически, колкото естетически проблем. Може и да не е съвсем осъзнато, но често естетическата оценка ни води в отношението към политиката. Но не точно като чиста естетика, а битовият

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Има го у всички, даже у професионално изкушените. Веднъж например Огнян Минчев, някъде година, след като Симеон беше спечелил изборите и управляваше, вика – ние сега живеем по-зле, отколкото при Костов, бе. На което същият Кръстев му рече – Оги, не си криви душата.

Огнян си призна. Верно, казва, не живеем по-зле, ама ми е дискомфортно.

Протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, започнали през лятото на 2013-а, всъщност изразяваха естетическата погнуса на значителна част от протестиращите от самата фигура на Пеевски, а не толкова бяха политическа реакция срещу една извратена и противна на логиката управленска формула.

Тези протести бяха пърформанс, естетическо забавление, отрицание сами по себе си и за себе си, залутан в нищото на жълтите плочки вик за красота. Етюд, упражнение, академичен изказ.

С поведението си около Лувърската изложба министърът на културата Вежди Рашидов настъпи същата мотика като Делян Пеевски. Много от лицата на онзи протест са на линия и сега.

Министърът е много подходящ обект за повторение на етюда с Пеевски. Същата прослойка изпитва към него (почти) същата естетическа погнуса. 

И съответно ползва почти същите изразни средства.

Разликата е, че тези хора изпитваха към правителството на Орешарски генерално отвращение, докато към сегашното правителство са със смесени чувства.

Тоест, изначално харесват една част от управляващите, но на естетическо ниво не приемат четворната комбинация във властта и това, че „нашите“ са влезли в правителството заедно с „простите и грозните“. Това е конфликт между естетическото и рационалното и засега според мен естетическото взема връх.

То не държи сметка за възможностите. Иска си красотата.

Грешката на министъра на културата е, че подцени естетиката и това вероятно ще му струва поста. А уж е художник.

Начинът на изразяване на г-н Рашидов може да бъде преглътнат и дори одобряван от твърдия електорат, но този електорат не стига за еднопартийно управление. А и на всичкото отгоре министърът настрои срещу себе си най-влиятелните медии в държавата, водейки на синджирче платени журналисти и обявявайки това пред всички.

Няма да изкара дълго, точно както Пеевски.

Но, точно както оставката на Пеевски не срути правителството на Орешарски, така и оттеглянето на Рашидов – още повече – няма да повлияе на Борисовото правителство.

Оцеляването на правителството зависи от съвсем други фактори. И естетиката изобщо не е сред тях. За съжаление.