Към 2050 година търсещите закрила бежанци ще са около 1 млрд. души. Думите, които стреснаха Европа и богатите страни по света, са на генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. Според Международния комисариат на ООН за бежанците само за миналата година 220 хиляди нелегални имигранти са стигнали до Европа през Средиземно море, като 170 хиляди от тях са акостирали в Италия.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

Според ЕК числата са дори по-големи. Те говорят за над 276 хиляди нелегални имигранти, което е почти 140 процента повече в сравнение с предходната  2013 година. Предишният рекорден брой имигранти, пристигащи в Италия, бе по време на Арабската пролет, когато около 60 хиляди пресякоха Средиземно море от Африка.

От началото на 2015 г. 36 хиляди са влезли незаконно в Италия, Малта и Гърция. На подобен натиск е подложена и Испания. Твърде голяма част от търсещите убежище така и не достигат до европейските брегове. За 4 месеца над 1000 души са загинали при инциденти с превозващите ги кораби. 

Последният такъв бе наречен „срам за Европа” от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. Той бе и причината папа Франциск да поиска от Европейския съюз да направи всичко възможно, за да не се превръща Средиземно море  в „гробище”.  

Еврокомисарят за вътрешните работи Димитрис Аврамополус също призова за "решителни и координирани" действия срещу новите методи на каналджиите. 

"Европа трябва да се намеси активно. Нямаме повече време за губене", каза той. 

И е прав. Защото потокът от бежанците ще се увеличава. Не само заради безредиците в Северна Африка и Близкия изток, откъдето са по-голямата част от търсещите убежище, но и заради либералните социални системи на част от европейските страни, които ще продължават да привличат икономическите имигранти. 

Освен това националният доход на глава от населението в ЕС е 30 пъти по-висок от този в много африкански държави.

Всичко това се знае от европейските правителства, които досега обаче предпочитаха да оставят граничните държави сами да се справят с проблема. Те пък от своя страна, подразнени от липсата на подкрепа, пропускаха безпрепятствено бежанците да преминават през техните територии и да търсят убежище в по-богатите северни държави. 

Така правеха и Италия и Гърция. Дори Турция, си затваряше очите както за десетките лодки, които тръгваха от неините пристанища, натоварени с иракски и сирийски бежанци, така и за контрабандистите, които по суша ги прехвърляха в България. 

Ако взимат дори само по хиляда евро на човек, а те взимат по много повече, това означава, че те отдавна са натрупали милиони.  

И точно в това е двуличието на Европа. Че осъжда трафика на хора, но не го спира, че знае за стотиците, които се давят в Средиземно море, но не прави кой знае какво за да ги спаси.

За всичко това буквално до вчера Европа отказваше да говори като за общ проблем. Всяка една държава се справяше сама както може, а тези от вътрешността , за които това не бе непосредствен проблем, дори абдикираха от отговорност. Липсата на съгласувана миграционна политика показа провала на една общност, която претендира, че се крепи на морални ценности.  

Полувинчатите опити на Европейската комисия и на "Фронтекс" да направят нещо бяха предварително обречени на неуспех. Така например Италия сложи край на мисията си „Маре нострум”, която имаще за цел да спасява бедстващите бежанци, защото бяха обвинявани, че чрез нея легализират имиграцията. 

Според критиците им бежанците, знаейки, че в италиански води има шанс да бъдат спасени, все по-често предприемат рисковани пътувания. Така се стигна и до последното безумие на каналджиите - да оставят кораба на автопилот и да го напускат преди да стигне до брега.



Въпросът сега е – какво ще се прави от тук нататък, след като по информация на италианската прокуратура на либийския бряг чакат още 1 милион души, които искат да стигнат до Европа. 

На извънредната среща на върха на лидерите бе решено да се утроят парите за спасителната операция "Тритон" на "Фронтекс", както и всички държави-членки да обединят усилията си и да си разпределят равномерно новопристигналите бежанци. Освен това ще бъдат издирвани и унищожавани корабите и лодките на трафикантите, за да се затрудни превозването на нови имигранти. 

По–важното обаче е, че вече сериозно се говори за връщането им обратно в държавите, от които са дошли и за създаването на бежански лагери в северноафриканските държави. Идеи, които до този момент бяха лицемерно наричани неморални. Като че ли е много по-морално да оставиш хората да се удавят пред очите ти. 

Европа като най-големият хуманитарен донор, явно най-накрая си е дала сметка, че ще бъде много по-евтино и безопасно, ако се отделят средства да бъдат създадени по-нормални условия за живот в засегнатите страни, отколкото да се издържат милиони бежанци в Европейския съюз.

По-лесно е да задържиш бежанците по родните им места като финансираш техните правителствата по пътя им към демокрация, отколкото да ги приемеш, да ги издържаш и след това да ги интегрираш. 

Защото мюсюлманите в Европа вече са милиони. Нетърпимостта сред европейците към крайния ислямизъм расте, а европейската интеграционната политика е напълно провалена и негодна.