73 г. — По време на римската обсада на израелската крепост Масада стотици евреи извършват акт на масово самоубийство, за да не бъдат пленени.

971 г. — След ожесточено сражение, продължило два дни, византийската армия превзема Велики Преслав и пленява българския цар Борис II.

1205 г. — В битката при Адрианопол (дн. Одрин) българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя.

1611 г. — Принц Федерико Цези за първи път използва думата телескоп.

1687 г. — Английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти.

1775 г. — Бенджамин Франклин създава във Филаделфия първата организация за забрана на робството в САЩ.

1849 г. — Унгария се обявява за независима от Австрия със свой лидер Лайош Кошут.

1865 г. — Във Вашингтонския театър актьорът Джон Буут смъртоносно ранява президента на САЩ Ейбрахъм Линкълн, който умира на следващия ден.

1876 г. — От 14 до 16 април се провежда Оборищенското събрание.

1877 г. — Издадена е везирска заповед, с която екзарх Антим I е уволнен и изпратен на заточение в Мала Азия.

1879 г. — Европейска комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия.

1894 г. — Направена е първата демонстрация на кинескопа, изобретен от Томас Едисон.

1900 г. — Избухва въоръжен бунт против натуралния десятък в Тръстеник, Русенско, потушен от армията на 19 април.

1900 г. — Официално е открит моста Александър III в Париж от френския президент Емил Лубе по повод Световното изложение.

1912 г. — По време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът Титаник се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд (през нощта на 14 срещу 15 април) и потъва.

1916 г. — Това е първият ден от април с.г. след като от 24:00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.

1923 г. — Сключва се договорът Ено между Българската народна банка и подполковник Анри Ено за изплащане на българските задължения към Франция и Белгия, натрупани преди и по време на Първата световна война.

1925 г. — Извършен е атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа групировка.

1928 г. — Регистриран е първият трус на Чирпанското земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер.

1929 г. — В Монте Карло се провежда първото Гран При Монако.

1929 г. — Учредена е Балканската купа по футбол.

1932 г. — В Санкт Петербург е газифицирана първата жилищна сграда на улица "Ризовская" 15.

1941 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва втора бомбардировка на София без жертви.

1941 г. — Втората световна война: Уинстън Чърчил издава тайна заповед за прекратяване на ежеседмичните отчети за загубите на британския флот като деморализиращи населението.

1988 г. — СССР подписва споразумение, с което поема ангажимента да изтегли войските си от Афганистан.

1991 г. — От музея на Ван Гог са откраднати 20 картини на стойност 500 млн. долара.

Родени на 14 април

1572 г. — Адам Танер, австрийски математик († 1632 г.)

1629 г. — Кристиан Хюйгенс, холандски физик, астроном и математик († 1695 г.)

1857 г. — Беатрис Батенберг, британска принцеса († 1944 г.)

1859 г. — Николай Романов, велик руски княз, учен, политик и държавник († 1919 г.)

1862 г. — Коста Шахов, български общественик († 1917 г.)

1862 г. — Пьотър Столипин, руски политик († 1911 г.)

1868 г. — Георги Белев, български революционер († 1945 г.)

1878 г. — Тома Попгеоргиев, български учител и свещеник († 1936 г.)

1889 г. — Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист († 1952 г.)

1903 г. — Анри Корбен, френски ислямовед († 1978 г.)

1904 г. — Джон Гилгуд, английски класически актьор († 2000 г.)

1912 г. — Парашкев Хаджиев, български композитор († 1992 г.)

1925 г. — Род Стайгър, американски актьор († 2002 г.)

1926 г. — Рене Госини, френски писател († 1977 г.)

1931 г. — Димитър Добрев, български борец

1936 г. — Живко Бояджиев, български езиковед († 2007 г.)

1936 г. — Франк Серпико, американски полицай

1939 г. — Антон Карастоянов, български актьор († 2005 г.)

1939 г. — Миле Марковски, български и македонски писател († 1975 г.)

1941 г. — Джули Кристи, британска актриса от индийски произход

1941 г. — Пола Ракса, полска актриса

1943 г. — Цветан Тотомиров, български армейски офицер

1945 г. — Ричи Блекмор, британски китарист

1948 г. — Димитър Дъбов, български политик

1948 г. — Татяна Набатникова, руска писателка

1951 г. — Пьотър Мамонов, руски актьор

1954 г. — Брус Стърлинг, американски писател

1961 г. — Робърт Карлайл, британски актьор

1965 г. — Петьо Драгиев, български волейболист

1967 г. — Джеймз Улвет, канадски актьор

1968 г. — Антъни Майкъл Хол, американски актьор

1971 г. — Витомир Саръиванов, български журналист и телевизионен водещ

1972 г. — Симеон Лютаков, български актьор

1973 г. — Ейдриън Броуди, американски актьор

1973 г. — Роберто Аяла, аржентински футболист

1974 г. — Ара Минасян, арменски шахматист

1975 г. — Лита, професионална кечистка

1977 г. — Сара Мишел Гелар, американска актриса

1985 г. — Кристоф Лайтгеб, австрийски футболист

1987 г. — Ервин Хофер, австрийски футболист